лежа̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време лежѝш - второ лице, единствено число, сегашно време лежѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение лежѝм - първо лице, множествено число, сегашно време лежѝте - второ лице, множествено число, сегашно време лежа̀т - трето лице, множествено число, сегашно време лежа̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време лежа̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време лежа̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време лежа̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време лежѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време лежѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение лежа̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие лежа̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие лежа̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие лежа̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие лежа̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие лежа̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие лежа̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие лежа̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие лежа̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие лежѐйки - деепричастие лежа̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие лежѐлиа - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие лежѐлиат - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие лежа̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие лежа̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие лежа̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие лежа̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие лежѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие лежѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 лежа - излежавам се
- 1. лежа
- - Камък ми лежи на сърцето
See more- - Лежа като копой
- - Лежа на (върху) гърба
- - Лежа на (по) гърба си
- - Лежа на лаврите си
- - Лежа на смъртно легло
- - Лежа на тая (тази) кълка
- - Лежа на тая (тази) страна
- - Лежа на това ухо
- - Лежа на това ушенце
- - Лежа си на сабята да го не срежа
- - Лежи ми на душата
- - Лежи ми на езика
- - Лежи ми на сърце<то>
- - Лежи на гърба ми
- - Лежи на ръцете ми
- - Мачка и поганец ще лежат наедно
- - На възнак лежа
- - На кълка лежа
- - Лежа си под дебелата сянка
- - Лежа с мъж
- - Лежи ми сърце<то> някъде
- - Лежи ми на душата нещо
- - Лежи на плещите ми нещо
- - Лежа на кълка
- - На гръб не съм лежал
- - Лежа като котарак на припек
- - Няма да легна да лежа
- - Лежа на глухото си ухо
- - Лежа по очи
ЛЕЖА̀, -ѝш,
мин. св. -а̀х, несв. 1. За човек или животно — намирам се в хоризонтално положение с цялото си тяло върху легло, земя, под или друга някаква плоскост. Отзад в каруцата, завита донякъде с черга, сложила глава на черни селски възглавници, лежеше друга жена, по-малка, навярно момиче. Й. Йовков, ΒΑΧ, 110. Тя [Елка] не можеше да спи. Цяла нощ лежеше по гръб, с очи отворени в мрака. Елин Пелин, Съч. III, 77. Малкото лежеше повито до майка си, чуваше се слабият му треперлив гласец. Д. Талев, И, 502. Един кротък бивол лежеше край вадата и си преживяше. СбХ, 128. Понякога бялата мечка ги [тюлените] лови художествено, като пробива в леда някоя дупка, близо до която лежи просната, докато са появи из дупката някой тюлен, за да си поеме въздух. С. Бобчев, ПОС (превод), 308. „Стани ми, Недо мори, отвори / малата врата вратничка.“ „Не мога, дюлбер море, да стана, / майка ми лежит до мене.“ Нар. пес., СбБрМ, 392. Лежа по гръб. Δ Лежа по корем. Δ Лежа буден. Δ Лежа свит. Δ Лежа пребит. Δ Лежа ранен. ● Обр. Все едно, че ти болееш, / а лежи до теб смъртта, / u в килията живееш, / а живее до теб и тя. Кр. Белев, ПЗБ, 36. // Намирам се в хоризонтално положение, понеже съм мъртъв. Един работник в синя блуза / до мене прострелян лежи. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 118. Отишла йе на свои дворове, / улезна си у равни дворове, / брат ю лежи у сред, у дворове / и завийен със бели покрове. Нар. пес., СбНУ XLIII, 546. // Погребан съм. Ръката, която написа тези редове, отдавна лежи под земята. А. Каралийчев, НЗ, 33. Тъжи, жали бедна майка, / .. / Но не знае майка клета, / там под сенчести дървета, / нейний син лежи, не дума, / гробът му покрива шума. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 152. Зная, ще умра / и ще лежа в земя студена. Π. К. Яворов, Мис., 1901, кн. 5-6, 319.See more2. Диал. Спя, преспивам, нощувам. Пикильо, прочее, вечеря както и обядва чрез грижите на Жуанита и за сметка на неприятеля, у когото и лежеше и са храняше. Н. Михайловски, ПА (превод), 42. „Либе Младене, Младене, / я легни, либе, да лежим!“ / Па са двамата легнали, / Кога й било дзаранта, / между тяй мъжко детенце. Нар. пес., СбНУ XLVI, 174. Юдговаря Дойна мома: / — Яз жда стана ситни игли, / да нападна по егреци,/ да нападна по егреци, / дето лежет се шиленца, / жда изморя третю стаду. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 11. Па се навикнаа кокошките, та си лежат у орео. СбНУ XLV, 382.
3. Боледувам тежко; на легло съм. Леля ти Гена се поболи след това, лежа лошо нящо един месец. Т. Влайков, Съч. II, 36. Там [в Милославци] видяхме и Славчо. Дойде с една лека кола. Не бил убит, а лежал от раните си. Д. Кисьов, Щ, 264. Аз реших сега да му напомня и за другата му снаха, за Алина, която още лежи. Трябва да вземе мерки за здравето ѝ. Л. Александрова, ИЕЩ, 211. Особено често се заглеждах в една малка възглавничка на моето легло — на калъфката мама бе извезала хубави цветчета, когато лежеше в болницата. Сп. Кралевски, ВО, 29. Ако ще са лежи, да лежа аз, че ще ми шета жената; ако ще се мре, да мре жената, че да зема друга. П. Р. Славейков, БП I, 28. „Ти, Стоянова майчице! / Я хайде, да те заведем / при твоего сина Стояна, / че лежи, та ще да умре.“ Нар. пес., СбБрМ, 115. В село дойде сипаница, / леле Недо, бела Недо! Та изсипа сите моми, / .. / си лежаа и станаа, / мома Неда не станува. Нар. пес., СбНУ XLV, 353-354. Лежа в болница (в санаториум). Δ Лежа от ревматизъм. Δ Лежа от грип. // Почивам след умора или боледуване; събирам сили. — А, ходих и по-рано, до нашия си доктор го водих [момчето], до общинския, но... разправя едни работи, дето не са за нас. .. — Туй да ядяло, онуй да ядяло, да лежало на едно място... Г. Караславов, СИ, 40. Манолаки още лежеше, но беше по-добре. Й. Йовков, ЧКГ, 285. Не по всички места е приято правило родилката да лежи до девят дни след добивката. Й. Груев, КН 7 (превод), 45. // Обикн. в съчет. лежа на легло. Парализиран съм от болест, поради което съм на легло, не мога да се движа. Той [Стефан Ботев] бил вече петнадесетгодишен, когато починал баща му. Още тогава брат му Петко лежал скован на легло. Н. Ферманджиев, РХ, 194. Или сама ще прескокне, или пак Гошо ще изпрати да занесе покана — било на баба Ниновица, дето лежи на едно място от години, било на Салчовичината снаха. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 166.
4. Прен. Бездействувам, не работя, мързелувам. — Ама па и да вземе толкова пари, не съм съгласна! Ааа, мигар пък ние сме лежали, та да ни дават „минимото“. Ст. Даскалов, СЛ, 324. — Хем да лежа, хем пари да взимам... Виж ти — цъкна с език бай Цветко. Д. Спространов, С, 161. Облачета, рожби мили, вас ви тегли / на чужбина .. Сбогом. Довиждане. Негли / там ви чака радост во борби нечути, / доста сте лежали на майчини скути! Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 77. Пенча го мързи, / гледа да лежи— / ходи, та се май, / дири да играй. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 328. Света трябва да знае кой работи, а кой лежи. Ч, 1875, бр. 3, 99.
5. Изтърпявам наказание в затвор. Че той не беше съвсем чист, се виждаше от туй, че на един-два пъти беше лежал в затвора, макар да казваше, че бил само набеден и трябвало да мине време, докато се оправи. Й. Йовков, ΒΑΧ, 169. — Ти знаеш, че аз лежах в затвора по Белчевото дело? Ив. Вазов, Съч. IX, 168. — Тежки зандани с железни врати, дебели каменни стени. .. Който е лежал вътре, само той знае какво е... Д. Немиров, Б, 158.— Или правителството само вашите ли интриги ще слуша? И от тия интриги малко ли примери имаме; малко ли бедни българи лежат невинно в тъмници, само за едно гнъсно ваше мщение! Ил. Блъсков, ИС, 56. Дочула ли си, Станке, разбрала, че е Никола, Станке, затворен / във Солунските, Станке, зандани. / Лежал Никола, Станке, тамнеял, / цели ми девет, Станке, години. Нар. пес., СбВСтТ, 968.
6. За птица — мътя. За да даде живот на малкото си птиче, женската лежи на яйцето и го държи непрестанно топло, до двадесят дни. Е. Васкидович, ПП (превод), 23. Гарванът прави гнездата си по върховете на дървята и снася 4 до 5 зеленикави яйца. Додето женската лежи на яйцата, мъжкия се грижи за нейната прехрана. Т. Икономов, ЧПГ, 69.
7. За предмети — намирам се в хоризонтално положение с широката си част върху някаква повърхност. Книгата лежеше върху аналой, между две незапалени свещи, залепени па рамката. Ст. Загорчинов, ДП, 215. По полето, по пожълтелите стърнища, лежаха редове кръстци. Ив. Вазов, Съч. XII, 18. Встрани на тревата лежаха купчина дъски, гладки и бели. Д. Талев, И, 326. Ако ли на земята е студено и слънцето не грее, то снегът са сбира и лежи на големи купове върху почвата. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 2, 47. // Покривам някаква повърхност. Черна като катран коса украсява Гроздиното бяло лице и лежи на челото, като две тънки гарванови крилца, по средата с пътека. Елин Пелин, Съч. V, 88.
8. За стоки, продукти, инструменти и под. — стоя неизползуван, залежавам. Пенчо Пенев научава, че в инженерството има бетонобъркачки, които лежат захвърлени, разяждани от ръждата. Г. Караславов, ПМ, 22-23. Нужно е .. по-добре да се изучава потребителското търсене, за да се правят и по-конкретни заявки. Само така цялата продукция ще се продава ритмично и няма да лежи с месеци по складовете. ВН, 1960, бр. 2608, 2. Оралото у орача лъщяло като сребро и било дори и по-хубаво, .., а оралото, що лежало без употребление в дюкяня, било почерняло и ръждясало. Христом. ВВ I, 59. // За молба, дело и др. документация — стоя, без да бъда придвижван, без да ми се дава ход. Няма ведомство, учреждение, канцелария, дето да не лежат негови прошения за служба. Ив. Вазов, Съч. IX, 102. В писалищата на тия [върховни] власти са намират и лежат множество мълчаливи сега свидетели, до които комисията на цареградското правосъдие не ще може никой път да са доближи. НБ, 1876, бр. 32, 124.
9. Намирам се, скрит съм в нещо или под нещо, някъде, обикн. под земята. Сега лежат в пещерата. Осемдесет и три пушки — новички. А. Каралийчев, НЗ, 69. Дърво, което е лежало в земята около 150 милиона години, се пази в един от латвийските музеи. К, 1963, кн. 1, 38. Дълбоко под земята милион години / какви ли руди не лежат и чакат тия, / що идат с дързостта на своята родина, / готови всяка земна тайна да разкрият. Мл. Исаев, ЗМ, 39. В огнището лежи заровена пита, на камината на веригата виси черно котле, в което се вари хошаф. Ил. Блъсков, С, 5.
10. Прен. Залегнал съм в основата на нещо, кореня се в нещо.
11. Намирам се някъде, разположен съм някъде. То беше доста голямо село и лежеше в една живописна местност. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 42. Който не е бил на Висошката планина, която лежи между Пирот и село Ръжана, той не може да има понятие доколко е хубавица наша България. Л. Каравелов, Съч. II, 151. Падащият лъч, пречупеният лъч и перпендикулярът към пречупващата повърхнина, издигнат в точката на падането, лежат в една равнина. Физ. X кл, 1951, 14. // За път, река и под. — простирам се някъде. До високата трънена ограда на Пендевци лежеше царският път. К. Петканов, СВ, 7. Бистрата рекичка, що лежи сред голямата долина, .., разделя двете срещуположни села Палас и Таш Авла. Ил. Блъсков, ИС, 15.
12. За дреха — стоя добре. Средата на кройките се поставя .. по правата нишка на плата. В противния случай полата няма да лежи добре. Н. Афлатариева и др., ТДО, 70. Там стоеше Иванов, облечен в кариран голф и спортно сако, което добре лежеше на широките му плещи. Ст. Марков, ДБ, 31.
13. Разг. Подхожда ми, приляга ми, отива ми нещо. Нему [на певеца] лежат много добре мелодичните италиански песни. ВН, 1960, бр. 2858, 4.
14. За мъгла, облаци и др.— намирам се, разположен съм ниско над земята. Сутрин върху долината лежи тънка синя мъгла. Л. Стоянов, X, 101. Зазоряваше се, ала по улиците още лежеше мрак. Г. Райчев, Избр. съч. II, 48. Сички села мъгла лежи, / пусти Ветрен слънце грее. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 189. ● Обр. Над всичко това [гори, ливади, ридове, рътлини] грее наклоненото слънце, падат сенки, лежи прохлада и покой. Ем. Станев, ЯГ, 102. Вървяха [Слав и Сопков] още по поляната. Над земята лежеше странна тишина след първите шумове на събуждането. Д. Фучеджиев, Р, 92.
15. Прен. За някакво чувство — изписвам се, отпечатвам се на лицето. Той не е тъй приказлив и весел, както някога, и върху лицето му лежи сянката на мъчителната горест. Й. Йовков, Разк. III, 70. Безнадежна убитост лежеше по лицето на артистите. Ив. Вазов, Съч. IX, 23. А с него [Теодосий] заедно възлизаха хълма и други парорийски монаси и по техните лица лежеше същата печал. Ст. Загорчинов, ДП, 498. Тъжният израз лежеше на това жизнерадостно лице като чужда дреха. А. Гуляшки, МТС, 16-17. На Ненка ѝ личеше вече бременността. .. Тя наедря много, .., и някаква светлина непрекъснато лежеше по лицето ѝ. Ил. Волен, МДС, 34. По апатичните и неподвижни лица на съдиите лежеше както всякога онова невъзмутимо съдийско търпение и равнодушие. Елин Пелин, Съч. I, 194-195. Увехнала е вече Тодора, / и над челото ѝ лежи и болка и умора. М. Петканова, ЦТ, 25.
◊ Камък ми лежи на сърцето (душата). Разг. Изпитвам мъка, скръб; много ми е мъчно, тежко от нещо. — Не знам, Мария! — с тъжно примирение каза Бойчански. — Един голям камък лежи на сърцето ми и го притиска. И. Петров, MB, 153. Почекайте, послушайте, / моите болки, моите тъги. / И мене ми камен лежит / на сърцево, на душава. Нар. пес., СбНУ XI, 21. Лежа като копой (пес, куче) пред овчарска колиба; лежа като котарак на припек. Диал. Мързи ме да се помръдна; бездействам. Инак Кикиридката беше безкрайно доволен от службата си, .. Лежи като котарак на припек, яде до насита, спи като разпран. Г. Караславов, Избр. съч. II, 224. Ле-е-жи, като някой пес пред овчарска колиба. Й. Йовков, ΒΑΧ, 14. Лежа като паша (селски чорбаджия). Диал. Мързелувам, не похващам никаква работа. Лежа <на (върху) гърба> на някого и лежа на нечий гръб. Разг. 1. Живея със средствата на някого, без сам да работя. Все аз им помагам, пращам им пари. И как мислят да я карат, все на моя гръб ли ще лежат. 2. Използвам силите, труда на някого, използвам го да работи вместо мене. Лежа на (по) гърба си и лежа на гръб (кълка, хълбок). Разг. Нищо не работя, бездействам, лентяйствам. — Остави го! Имаше сто декара, чорбаджия беше и той. Сегашният ред не му отърва. — Имах, имах, не отричам .. Ама с тия ръце съм ги работил, на гръб не съм лежал. И. Петров, НЛ, 152. Та на Ковача му се дощя да му покажа малкото, което сам бе видял и научил по друма. От малък свикна момчето си да не лежи на кълка и да чака наготово. Г. Манов, КД, 19. Лежа на лаврите си. Книж. Задоволявам се с постигнатото и не се стремя към нови успехи, към нови постижения. Лежа на смъртно легло. Разг. Намирам се в агония, умирам. Дойчин забрави, че майка му лежи на смъртно легло. К. Петканов, ЗлЗ, 269. А престарелият ми баща болен, лежи на смъртно легло, как да го оставя? Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 572. Лежа на тая (тази) кълка (страна), това (ухо, ушенце). Разг. Надявам се, разчитам на нещо несигурно, без да предвиждам евентуални неприятни изненади. — Ка щяло пък да избяга! — .. — Както го вързахме — бълхите ще го изядат... — Ти на тая кълка не леж!... После да си нямаме неприятности!... П. Вежинов, НС, 224. Започна .. да възпира народното му просвещение, като иска да съедини българските училища с турските. — Ето на кое ухо лежи Портата. ДЗ, 1868, бр. 10, 37. Лежа си на сабята да го не срежа. Диал. Употребява се като отговор на въпрос към някого защо мълчи и не отговаря на нечии предизвикателства. Лежа с мъж. Разг. За жена — имам полов живот. — Отдавна не бях я виждала отблизо: пораснала, станала жена. Голема хубост... Тъга те хваща, като я гледаш. Ама ето и тя лежи с мъж, деца ще ражда. Д. Талев, ПК, 173. Лежи ми на душата1. Разг. Нося отговорност за нещо, извършено от мене (обикн. престъпление, грях). Студентът, който каза тия думи, беше много напреднал в цивилизацията, но кой знае защо, не се ползуваше с особена репутация между своите другари; види се, някои грехове лежаха на душата му. Ал. Константинов, БГ, 50. Лежи ми на душата2. Разг. Много обичам нещо. Учителската професия не ѝ лежеше на душата. Поучи тя децата две години и напусна училището. Н. Каралиева, Н, 159. Лежи ми на езика (устата). Разг. Лесно, плавно произнасям при декламиране или при игра на сцена. Но дори и те, които не са чели и не могат да четат творенията му, .., знаят и помнят много от чувствата и думите, .. Те им лежат на сърце и уста. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 162. Лежи ми на сърце<то>1 (гърдите). Разг. Измъчвам се от нещо, безпокоя се, тревожа се. По бледните лица, по хлътналите очи и на двамата се четеше дълбока тъга, която лежеше на гърдите им. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 397. Яд на сърцето ми лежи / и все на душата ми тежи. Π. Ρ. Славейков, Г, 1865, бр. 24, 168. Лежи ми на сърце<то>2. Разг. 1. Обичам някого, влюбен съм в него. Що години / Стоянка му лежа на сърце! Що тегло! / Но виж го ти сега: виж, как се в нея свива / и как се гали! К. Христов, С 1903, 257. 2. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Силно желая нещо, приляга ми, приятно ми е. Каквото и да вършеше, три неща лежаха на сърцето ѝ — тъкането с везането, цветята с билките и песните с приказките. А. Дончев, ВР, 157. Лежи му на сърце да стане духовник. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 10. Лежи ми сърце<то> някъде, в нещо. Разг. Привлича ме нещо, тегли ме някъде, обичам да ходя някъде или да правя нещо. — Тебе в улични разправии ти лежи сърцето. За тях ти пренебрегваш всичко. П. Тодоров, Събр. пр II, 389. Лежи на гърба (плещите, ръцете) ми и лежи на моя гръб (моите плещи, ръце) нещо. Длъжен съм да се грижа за нещо, да се занимавам с нещо, да направя нещо. Цялата работа по набавянето на материали за списанието е лежала изключително на неговите плещи, понеже малцина сътрудници се сещали сами да изпратят нещо сносно. М. Арнаудов, БКД, 42. Леж<и>, че <у>мри. Диал. Употребява се за характеристика на много тежко състояние, положение, от което няма изход. — А я сметнете, .. — и дълговете си — било на касата, било на лихвари, случи се и вол ти се килне, — тогаз? — Тогаз леж, че мри — каза единят от селяните и дълбоко въздъхна. А. Страшимиров, К, 59. — А мене ще ли има някой да ме изнесе от тука? Не! Леж! Мри! Без надежда. Ил. Блъсков, Китка V, 6. Мачка и поганец ще лежат наедно. Диал. Много е студено, настъпил е голям студ, мраз. <На> едно сърце сме лежали с някого. Диал. Кръвни, родни братя или сестри сме; от една майка сме. „Как да те, байко, не зная, / нали сме брат и сестрица / на енно сърце лежале / и енно мляко бозале!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 27. Пустото момче долнянче, / .. / че харесало една мома, / тя му била пуста роднина, / роднини се на кръвнина. / Едно са сърце лежали, / една са кърма сукали. Нар. пес., СбВСт, 406. Няма да легна да лежа. Разг. Няма да бездействам.