лекѐ - единствено число, нечленувано лекѐто - единствено число, членувано лекѐта - множествено число, нечленувано лекѐтата - множествено число, членувано
ЛЕКЀ, мн. -та, ср. 1. Разг. Петно от мазнина, боя, храна и др. върху дреха, предмет и под.: дамга.
Дрехите му, извехтели, зацапани с боя и лекета, изведнъж издаваха занятието му. Й. Йовков, Ж 1945, 57. На главата му [на Марков], .., се крепеше старомодна сива шапка, с две лекета отпред и с широка черна кордела. П. Незнакомов, БЧ, 98. На мене да ги [чистите дрехи] дадеш, в един сахат време ще ги направя дармадан. До вечерта от лекета не можеш им разбра цвета. Ст. Чилингиров, ПЖ, 38. — Извинявам се, но тези лекета дори с химическо чистене не могат да излязат. Ст, 1970, бр. 1263, 4. Аз от бързане да не тръгне влакът, преди да съм изпила лимонадата, гълтам ли, гълтам и тя потекла по престилката ми. Дали ще остане леке? В. Бончева, АП, 45.See more2. Разш. Остар. и диал. Място върху някаква повърхност с цвят, различен от цвета на тази повърхност; петно. Запепелявание в устата .. наричат една болест, която ся показва на белички лекета, много или малко, които стават по язика и извътре в устата. Лет., 1871, 127. Професор Фриц ни уверява, че през оние години, в които са появляват много пятна (лекета) на слънцето, ще да вали много град. Знан., 1875, бр. 13, 208. Докато беше бременна лицето ѝ беше цялото в лекета, но сега се изчисти вече.
3. Прен. Постъпка, проява, действие, което опозорява, петни. Изнежените и развратени в харемите от малки, бейзадета — другарите му се опитаха да посегнат и на ръз [чест], но Джевдет, като годеник, да не навлече на себе си и на бащиното си име леке, им заповяда да не посяга никой. Ц. Гинчев, ГК, 354— 355. А най-лошето от тая невъздръжност не е толкова това, че ся съсипе здравието, колкото оная нъравствена черниш (леке), каквато тя оставя по характера еще и през зрелите години. Й. Груев, СП (превод), 267.
Прен. Пренебр. Нахален човек, натрапник, доносник и подмазвач; долен човек. Манол смяташе Никола за глупак и леке, а към хаджи Драган изпитваше смесено чувство на съжаление и на присмех. Ем. Станев, ИК I и II, 266. Пък и сигурен съм, че лекето, което е душило подире ни, не е могло да чуе приказките ни. .. Иначе не бихме били на свобода. К. Константинова, НДД, 64. Той е днес един от най-черните предатели и е изгорил толкова невинни человеци досега!. .. Родолюбивите свищовци не търпят такива петни (лекета) помежду си. Г. С. Раковски, БВВ, 26.
◊ Пачавра леке хваща ли? Разг. Ирон. За човек, който не може да изпитва никакъв срам за проявите си; изключително безсрамен и нагъл човек.
— От перс. през тур. leke.