лета̀ргия - единствено число, нечленувано лета̀ргията - единствено число, членувано лета̀ргии - множествено число, нечленувано лета̀ргиите - множествено число, членувано
ЛЕТА̀РГИЯ ж. 1. Зоол. Продължителен зимен сън при някои животни, по време на който жизнените процеси се понижават силно като начин за приспособяване на организма към ниските температури и неблагоприятните условия; летаргичен сън.
При животните, които не прекарват летаргичен сън, косъмът се сменя през пролетта и есента, а при тези, които прекарват летаргия — веднъж на годината (през лятото). Я. Басан и др., ТКП, 27. Какво ще стане с клетото зверче [лисиче] през зимата, когато не ще има нито плодове, нито насекоми, а жабите, заровени в тинята, ще спят летаргията си? Ем. Станев, ЯГ, 45. ● Обр. Всред смразяващата до мозъка на костите ледена летаргия [в Антарктида] има „оазиси“ (те се срещат до 200 км от брега...). В „оазисите“ езерата са сини, потоците — пенливи. Е. Николов, К, 1963, 18.See more2. Мед. Болестно състояние на сънливост. Ирина изпадна в състояние на пълна летаргия. Вземаше сънотворни хапчета, спеше до късно през деня. Д. Димов, Т, 654. Господин Христодактил, който страдаше от хроническа летаргия .. лежеше, като представяше жално зрелище на приятелите, които го посещаваха. Π. Ρ. Славейков, ЦП VI (превод), 108.
3. Прен. Бездействие, застой. Сред тях остава почти незабелязана фигурата на архимандрит хаджи Макарий .. — два пъти игумен на Троянския манастир, калугер и бунтар, стопански деец и председател на революционен комитет, човек с желязна воля, чужд на всяка съзерцателност и летаргия. Отеч., 1978, кн. 4-5, 18. Француската сцена е в летаргия. Кризата в съвременния театър говори за растяща потребност от нови насоки на театъра. Р, 1927, бр. 257, 4. Той падаше полека-лека в безучастна апатия към всичко, .. Тоя слух стигна и до ушите на дяда Йоца u разтресе като с чук душевната му летаргия. Ив. Вазов, Съч. X, 101-102. Тези решителни борци от нищо се не стряскаха; най-енергично действуваха да пробудят заспалия в дълбока политическа летаргия българский народ. Правдоборски, НБО, 4.
— От гр. ληϑαργΐα. — Б. Димитров, Асeн I (прeвод), 1864.