лѝга - единствено число, нечленувано лѝгата - единствено число, членувано лѝги - множествено число, нечленувано лѝгите - множествено число, членувано
- 1. лига
- - Лигите ми текат
See more- - Не съм си обрисал още лигите
- - Поканват ми/покапят ми лигите
- - Потичат ми/потекат ми лигите
- - Точа лиги
ЛЍГА1 ж. 1. Потекла, проточила се от устата плюнка, слюнка. Стражарят скочи и за да не разбуди кафеджията, .., рече да се измъкне незабелязано. Но закачи един стол, бай Пешо се стресна, изтри с ръкав лигата, която беше се проточила от ъгъла на дебелите му устни, и стана. Г. Караславов, Избр. съч. II, 225. Старецът се закиска весело. Кръглите му очи се насълзиха, от устата му потекоха лиги. Г. Райчев, Избр. съч. II, 200. Кучетата клечаха отстрани на различно разстояние, .. Когато някой извадеше от търбуха на прасето дроб, далак или друга карантия, те неволно се потътрузваха напред, облизваха лигите си и скимтяха от нетърпение. И. Петров, ОЗап., 35.
2. Обилна плюнка, слюнка, която се отделя в устата при вида на нещо, което ми се дояжда. Кехаята не се стърпя — отиде при пещта и лигите му напълниха устата. Ц. Гинчев, ГК, 65. — Дай да ти налея от мойта половница, дядо Хаджия. — Плюскай си там самичък, не ща аз твоите лиги. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 150.
3. Прен. Разг. Неодобр. Човек (мъж или жена), който се държи несериозно, разпуснато, глезено, лигаво; лигла, лигльо, глезла, глезльо. — Нистор лигата! Пияницата! .. Ще видим, ще видим и него. Ив. Вазов, Съч. VII, 14. — Не, не. Не мога да понасям тоя човек. Той е лига, господин докторе, той не е мъж... Б. Болгар, Б, 126.
◊ Лигите ми текат; точа лиги. Разг. 1. Силно желая да ям, да изям нещо. Те [кренвиршите] не са чак толкова дебели, та да стигнат за двама, пък и цял месец бе мечтал за тях, докато събере по стотинка пари да ги купи. Цял месец му бяха текли лигите. Г. Крумов, Т, 129. 2. Силно желая да имам нещо, да получа нещо. „Знам — помисли Йордан, — дълго време ще ви текат лигите да се върнат ония времена, дето се разпореждахте като башибозук, ама няма да я бъде, както си мислите.“ В. Нешков, Н, 195. Цяла нощ измъчил жена си с разпити — нямало нищо подобно, разбира се! Онова хлапе, Ванчо, само си е точело лигите по нея. Л. Дилов, МСП, 171. Не съм си обрисал още лигите. Диал. Пренебр. Още съм съвсем млад, незрял. — Хайде — викам на невестата, — хайде сега, чоджум, да вървиш с нас да те направим ей на тоя апапин жена. — На тоя ли, дето не си е още обрисал лигите! Птю-ю-ю! — и плю въз него. Н. Хайтов, ДР, 10. Покапват ми / покапят ми (потичат ми / потекат ми) лигите. Разг. 1. Много ми се прияжда, дояжда нещо, което виждам или за което се говори. Това беше най-големият салам, който бяхме виждали дотогава. На човек му потичаха лигите само като го погледнеше. Ст. Стратиев, СВМ, 15. Десет капки от него [виното] правят человека философ, петдесет — цар, сто драма — светец! — разправяше възторжено поп Ставри, щото да потекат лигите и на един левантски постник. Ив. Вазов, Съч. XXII, 133. 2. Много ми се приисква нещо, силно пожелавам нещо, което виждам или за което слушам. „Не говорете ми вече за тоя богоизбранни град, защото ми потекоха лигите.“ Л. Каравелов, Съч. VII, 47.
ЛЍГА2 ж. Книж. Организация с определени цели, задачи; обединение, дружество, съюз, асоциация. Столичният свят на висшите кръгове от военната лига, чийто член бе станал миналата година, поглъщаше неговите мисли и въображение. Ем. Станев, ИК III, 174. Католическа лига. Лига против шума. Международна лига. Футболна лига.
— От фр. ligue през рус. лига.