лѝпсвам - първо лице, единствено число, сегашно време лѝпсваш - второ лице, единствено число, сегашно време лѝпсва - трето лице, единствено число, минало свършено време лѝпсваме - първо лице, множествено число, сегашно време лѝпсвате - второ лице, множествено число, сегашно време лѝпсват - трето лице, множествено число, сегашно време лѝпсвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време лѝпсвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време лѝпсвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време лѝпсваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време лѝпсваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време лѝпсвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение лѝпсвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение лѝпсващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие лѝпсващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие лѝпсващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие лѝпсваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие лѝпсващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие лѝпсващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие лѝпсващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие лѝпсващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие лѝпсващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие лѝпсвайки - деепричастие лѝпсвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие лѝпсвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие лѝпсвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие лѝпсвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие лѝпсвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие лѝпсвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие лѝпсвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие лѝпсвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие лѝпсвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
- 1. липсвам
- - Липсва ми едната дъска
See more- - Липсва ми едната събота
- - Липсва ми едната чивия
- - Липсват ми седемте години <в къщи>
- - Нещо ми липсва
ЛЍПСВАМ, -аш, несв.; лѝпсам (простонар.), -аш, св., непрех. 1. Отсъствам от някъде, няма ме, не съм налице.
В течение на два дни в Кална се събраха почти всички оцелели в боя партизани. Освен убитите и ранената Милка липсваха още бай Панталея, Цеца и Божко. Сл. Трънски, Н, 301. Дойде му [на Евгени] па ум, че вече навсякъде се чувствуваше голяма оскъдица на хранителни продукти, много стоки от първа необходимост отдавна липсваха на пазара. Д. Ангелов, ЖС, 141. Двамата хванаха дългия тезгях от двете страни и го сложиха вместо маса по средата на помещението. Липсваха столове. Кр. Велков, СБ, 84. Ето, тамам сега му е времето, ама на̀, кураж липсва! Ал. Константинов, Съч., 211. // Изчезвам, изгубвам се. Липса ми една гъска, той я изяде, познах перушината зад къщата му. Й. Йовков, ПГ, 244-245. Мина време и аз липсах с вуйчовия маузер, патроните, раницата и винтягата му... На вуйчо предстоеше да тюхка и отлага деня, когато ще се разбере за изчезналия маузер. Ст. Сивриев, ЗСБ, 107. Патроните липсват, но волите траят, / щикът се пречупва — гърдите остаят / и сладката радост до крак да измрат / пред цяла вселена, на тоз славен рът. Ив. Вазов, Съч. I, 204.See more2. Обикн. в съчет. със само, само едно, едно (едничкото). Не достигам, не съм в достатъчно, в необходимо количество. Липсваше само едно: оттатък, из тъмнината, където сега свети една светулка, да се чуе хармоника. Й. Йовков, АМГ, 106. Липсваше само дългата, прилична на фес барета, за да бъде споменът пълен. Ст. Дичев, ЗС I, 282. — Хаджи Вълко правеше чешма в двора си, едничкото нещо, което още липсваше на славата му. Й. Йовков, СЛ, 62. Едно липсва в тая къща: радостта.
3. Диал. Умирам. И додек си кум .. вревил, те ти стигле га чавке, па ка заберу да га кълву и най-надире он оти муке тамо си и липсал. СбНУ X, 156.
ЛЍПСВА МИ несв., непрех. 1. Изпитвам празнота от отсъствието на някого, с когото искам да общувам. Дончев ми липсва, в душата ми е празно. Ако той е тук сега да ми каже някоя оригинална мисъл, ще се възродя. Г. Краев, СК, 10. Грашев се засмя. Помисли си, че тоя човек скоро ще си отиде и ще му липсва. Д. Фучеджиев, Р, 10.
2. Изпитвам нужда, потребност от нещо, което ми е необходимо, което много искам да имам, притежавам. Преместих се в нова квартира без телефон, който страшно ми липсва. Δ Липсва ѝ спокойствие.
3. Лишен съм от някакво качество, нямам налице нещо. — Той също мисли да отвори училище за любов, .., но му липсва още практика. Елин Пелин, Съч. II, 134. — Какво правите вие, деца, какво правите? Как тъй сте немили и недраги, какво ви липсва, защо никому да не сте близки? Нямате ли майки, които ви обичат, моми, които да обичате? Ем. Станев, ИК I и II, 52. — Не ви липсва духовитост! — каза подполковникът намръщено. П. Вежинов, НС, 114. Само бедните рибари, които бяха слушали истинския славей, говореха: — Добре пее и песента му [на изкуствения славей] прилича на другата, но все пак нещо му липсва! Св. Минков, СЦ (превод), 11. Липсва ми домашно възпитание. Δ Липсва му смелост. Δ Липсва ти интелигентност. Δ Не ми липсва нахалство и ще поискам пак заем от тях. Δ Добро е яденето, но все пак нещо му липсва. Δ Симпатична жена е, но нещо ѝ липсва.
◊ Липсва ми едната дъска (чивия). Разг.; Липсва ми едната събота. Диал. Безумен, луд, ненормален съм. Липсват ми първите седем години; липсват ми седемте години (вкъщи). Книж. Нямам добро домашно, семейно възпитание. Нещо ми липсва. Разг. Не съм напълно нормален. — На вас, учените хора, нещо ви липсва. Вие се смятате за по-мъдри от старите и затова никого не почитате. К. Петканов, ДЧ, 309. А мързеливий ум започва да съзнава, / че нещо липсва ти. К. Христов, Избр. ст, 302. Това (туй) <само> липсва; това (туй) <само > ми липсва. Разг. Като възклицание, че се е случило нещо крайно неподходящо, лошо, което само усложнява и утежнява обстановката. — Това липсваше да умре у мене! Ив. Вазов, СбНУ II, 61. Повечето от нашите момчета бяха запас .. — само това им липсва сега — да се изнасят в южна посока и да си леят последната капка кръв. П. Незнакомов, БЧ, 9. — Татко — обади се Ружка. — Аз ще ида в Дъбово. — И таз добра! Защо! — Да търся Янко... — Само туй ни липсва. Полудя ли? Ем. Коралов, ДП, 101-102.
— Други (диал.) форми: лѝпцвам, лѝпцам.