лѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано лѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член лѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член лѝчна - единствено число, женски род, нечленувано лѝчната - единствено число, женски род, членувано лѝчно - единствено число, среден род, нечленувано лѝчното - единствено число, среден род, членувано лѝчни - множествено число, нечленувано лѝчните - множествено число, членувано
1 индивидуален - личен - частен - самостоятелен - персонален (книж.)2 личен - едноличен - авторитарен (книж.)3 индивидуален - личенSee more
See more
ЛЍЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е притежание, собственост на едно определено лице; собствен, частен, свой. Прочете няколко страници, омръзна ѝ и запрелиства малкото албумче, в което беше подредила личните си и семейни снимки. Ст. Марков, ДБ, 173. В настъпилото мълчание Мичкин заповяда: — Предайте личните си и служебни книжа. Д. Димов, Т, 587. // Който е узаконен като самостоятелно, собствено притежание на определено лице; частен, необществен, недържавен. Нивата беше на Дечка Голкольов — лична нива с висок млад дъб по средата. Г. Караславов, С, 46. Лична собственост. Лично стопанство.
2. Който е предназначен само за едно определено лице. Беше купил цветя за всички, а за мен имаше и личен подарък. Δ Получих и аз лично писмо, в което ми съобщаваха за събитието. Δ Не само ще занесеш писмото навреме, но с това ми правиш и голяма лична услуга. Δ Класирането ще бъде лично, отборно и комплексно. Δ Само с нападение, без лична защита игра не се печели.
3. Който е свързан с едно определено лице; индивидуален. „Може да се карам с жена си, може да се разделя с нея, това си е моя лична работа!“ И. Петров, НЛ, 207. Може би .. усети [Ния] в късия си разговор със свекървата нейната обидна подозрителност. .. Султана искаше да влезе, да се разпорежда и във вътрешния, личния живот на всекиго от людете си. Д. Талев, ПК, 88. — Аз наистина трябва да ви кажа всичко, за да ми олекне. Впрочем, това е моя лична драма. М. Марчевски, ТС, 120. Ето, че започнаха и въпроси от по-личен характер. Т. Кюранов, АП, 50. Личен въпрос. Лична вражда. Лична ненавист. Лични преживявания. Лично щастие.
4. Който се отнася до правата или положението на всеки отделен човек в обществото. Балконите и прозорците на околните къщи бяха почернели от безделници, които горяха от любопитство, смесено с приятно чувство на лична безопасност. Д. Димов, Т, 287. Храбростта ѝ [на Султана] да защити открито своето право на живот, на лична свобода, предизвикваше жестокостта на всички лицемери, които се задушаваха под тежестта на оковите, що сами си бяха наденали. Д. Талев, ЖС, 71. „Ние желаем за себе си свобода народна, свобода лична и свобода религиозна.“ Ив. Унджиев, ВЛ, 153. Разделиха по пет декара земя за лично ползуване и скоро в селските дворове се завъдиха кокошки и добитък. Д. Вълев, Ж, 97 Лична неприкосновеност.
5. Който е свойствен, присъщ на едно определено лице; индивидуален, собствен, свой. Тъй, в компания, на чаша вино, отвори се дума нещо за лични качества, за човешко достойнство и за разни други дребни добродетели, каквито за наша чест всеки от нас малко или много притежава. Елин Пелин, Съч. IV, 183. — Какво мислите ти и Касабов е ваша работа — .. — Личните ни разбирания .. и отношения са едно, редът и дисциплината — друго! Ясно ли е? — Тъй вярно! Ст. Дичев, ЗС I, 236. — Ще се хванем на работа ние, другите ще видят и ... сами ще дойдат. Ето какво наричам аз личен пример. Цв. Ангелов, ЧД, 40. Полека-лека той [Доко] се превърна само в един мълчалив и покорен неин доставчик. Грижеше се за личните ѝ нужди — за роклите ѝ, за здравето, за слугините. Г. Райчев, ЗК, 64. Писателят трябва да има свой личен почерк, който да отразява неговото виждане за действителността. Лична воля. Лична облага. Лична преценка. Лична чест. Личен авторитет. Личен вкус. Личен интерес. Личен морал. Лични симпатии. Лично достойнство. Лично предпочитание.
6. Който се осъществява само от едно лице, според волята на едно лице; едноличен, авторитарен. Политическата обстановка, Филипе, сега е такава, че князът не би могъл да удържи на една по-продължителна диктатура — лична или военна. В. Геновска, СГ, 224. По това време (1908 г.) опозиционният печат пише много против личния режим на Фердинанд. Г. Цанев, СИБЛ, 27. То [правителството] подозира затаен план за систематично отнемание правата му, за фактическо затривание на Конституцията, за въдворявате на лично управление от произволи и насилия на безконтролни управници. Пряп. 1903, бр. 21, 1.
7. Който е резултат от пряка, непосредствена дейност или изява на едно определено лице, на самия отделен човек; частен, индивидуален. Днес ние .. държим любовта и бракът ни да бъдат лично дело и когато искаме да подиграем някого, казваме, че го жени баща му, майка му или махалата. Ив. Хаджийски, БДНН I, 156. Читателю, през живота си повече съм чел, отколкото съм писал, затова от личен опит зная, че читателят във всяко едно отношение е много по-криминален и от най-криминалния автор. Й. Радичков, ВН, 153. В сраженията често настъпват минути, когато личната инициатива се губи, .. и всички, които се лутат като сенки, очакват и търсят първият жест на някоя твърда и властна воля. Й. Йовков, Разк. II, 214. Личен контакт. Личен подвиг. Лични впечатления. Лични връзки. Лични съображения. Лично творчество. // Стесн. Който е обикн. специално, нарочно извършен, направен от дадено лице. Според неговото лично нареждане Любчо трябваше да събуди децата в осем часа, един час по-късно — както вчера. Цв. Ангелов, ЧД, 235. Но той [Гоце] искаше да изтъкне предварително, чрез един атентат, .., всичката целесъобразност на своя план... И после вече да отиде в X на лични обяснения с Централния комитет. Π. К. Яворов, Съч. II, 240. Философът се зави в одеялото от камилска вълна, личен подарък от областния управител, и си даде дума занапред никога да не води ученици при жив пророк. Й. Попов, БНО, 40. От джоба на ризата му [на кандидата] се подаваше стило — личен спомен от негово величество за караул в двореца. Д. Димов, Т, 551.
8. Който е в преки, непосредствени отношения с дадено лице. В лицето на Вълчана той виждаше вече личен и непримирим враг и по какъвто и да било повод кипваше и се скарваше с него. Й. Йовков, Ж 1945, 55. — Ето една следа, която не трябва да изпускаме! Директорът на мините е мой личен познат, той ще помогне в издирването! П. Вежинов, СО, 178. Двамата старци са лични приятели и си приказват за мушмулите и ползата от тях. В. Чертовенски, ГО, 12. У моряците остана само мъка от случилото се и Спас не направи нищо повече от спечелването на свой личен неприятел. Д. Добревски, БКН, 60. // Стесн. Който служебно е пряко, непосредствено подчинен на определено лице. Край вала неспокойно цвилеха конете на богатурите от личната свита на хана. Д. Линков, ЗБ, 10. — Вземи телохранителите ми, малко са, но... — каза царят. — Те са ни лична охрана. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 444. — Гледайте моя костюм и сравнявайте с вашия. Да седнем редом с вас, ще ме вземат за лична стража на господина Соколова. Н. Попфилипов, РЛ, 123. Беше необходим и личен помощник на владетеля, за да става бързо разплащането, подвоза на строителни материали и осигуряването на работниците. Й. Вълчев, СКН, 581. В този момент вратата се отвори и Джени, личната прислужница на леди Дороти, усмихната и зачервена, балансираше широка сребърна табла с полупразни чинии. Б. Йосифова, БЧМ, 13.
9. Езикозн. Който е свързан с граматическата категория лице. Лични окончания. Лично местоимение.
10. Като същ. Обикн. членувано личното ср. Това, което се отнася до даден човек; индивидуалното. Бешков е един от зрелите наши художници, който умее да открива индивидуалното, личното в своите герои, онези детайли, що изковават неповторимото в човешките характери. Е. Каранфилов, Б III, 105. Презрял всичко лично и отдал докрай силите и способностите си в борбата за свобода, със своите прекрасни качества той [Левски] е покорявал и завладявал сърцата на всички. Н. Ферманджиев, РХ, 101.
◊ Личен състав. Книж. Адм. 1. Всички лица, които са на разположение, които се числят към дадено учреждение, предприятие, войскова част. Късно привечер, след тежък и изнурителен бой, в който полкът загуби по-голямата част от личния си състав, командуването на армията ги изтегли от позициите и ги прати в тила да почиват. Ив. Мартинов, БК, 33. Няколко дни подред началникът на личния състав на флота сърдито изслушваше рапортите на началниците на поделенията. Д. Добревски, БКН, 19. 2. Административен отдел, служба в учреждение или предприятие, който се занимава с подбора, назначаването, служебното развитие и дейност на лицата, работещи в това учреждение или предприятие; отдел за кадрите. Лична карта. Лист или картонче със снимка и данни за притежателя си за освидетелстване на неговата самоличност; легитимация. В Лугово той [Шлосера] живееше нелегално, а из околността се движеше с фалшива лична карта под чуждо име. К. Калчев, ЖП, 123. Щял да ходи лятос надолу из Загорията, та му трябвал портрет за личната карта. Чудомир, Избр. пр, 73.
ЛЍЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Разг. 1. Който е забележителен с външността си; хубав, красив, напет, строен, представителен. — Защо и мойта невяста да не е като хорските невести? Тя си е, наистина, лична и хубава, ама аз искам да ми бъде с новата премяна още по-хубава. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 252. Пристегна войводата бели навуща, .., кръстоса черни козиняви върви, препаса силях, затъкна пищови. Тодора не снема очи от него... — Какво се чудиш, кумице, .. ? — Радвам ти се, войводо. Такъв личен кръстник ще има рожбата ми. Ив. Гайдаров, ДЧ, 123.
2. За място, сграда и под. — който се откроява по размер, положение, красота; представителен. — Ами училището ви на кой край е? — Ехее горе, — посочи с тояжката си овчарчето. — Като идеш в горната махала, ще го видиш. То е лично. Ст. Даскалов, ПЯ, 106. — Че как тъй да не знаеш нашето село — надигна се приветливо гласът на мъжа. — Лично село е то, нашето, и по картата го имало. Дядово, тъй го викат. Ат. Мандаджиев, ОШ, 23. Борис влезе в трапезарията и спря на вратата, приятно изненадан — салонът беше разширен, .. Освен това масите бяха застлани с бели покривки .. потърси по-лична маса, дето да вижда всички, които щяха да дойдат на обед. К. Калчев, СТ, 202-203. Почиваше в прекрасни собствени вили на най-личните места в първокласните курорти и шеташе с най-мощните леки коли. Г. Караславов, Т, 3.
3. Бележит, известен, виден. Прочее, дадох на един личен човек да прочете тази хроника. Й. Попов, БНО, 69. — Внимавай, момиче! .. Ти знаеш ли кой е баща му? — Че кой не знае в града Дундови? — намеси се майката и сложи телените си очила. — Хора лични... Б. Несторов, СР, 172. На времето всяко село си имаше по една, две или три най-лични певици. Б. Геронтиев, Б, 74. Панайот Хитов разказва за своето детство .. и борбите на най-личните народни синове, прокудени по гори и по далечна чужбина. Н. Ферманджиев, РХ, 38. Босилко Радойкин, най-личен загорец — / допратил е китени свати. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 49.
◊ Личен ден. Диал. Празник. На личен ден Матьо слагаше на яките си овни два реда звънци. Ст. Сивриев, ПВ, 6.
лѝчен ∆ Личен лекар. Общопрактикуващ лекар, избран от пациентите за лекуващ лекар; фамилен лекар, семеен лекар. Хората на Станишев се заклеха, че ще премахнат потребителските такси за прегледи при личен лекар. Б/2005/22. Според мен държавата и Касата вменяват много задължения на личните лекари. И те не могат да ги изпълняват. Док/2008/2.
личен (комп.) - private