лу̀дост - единствено число, нечленувано лудостта̀ - единствено число, членувано лу̀дости - множествено число, нечленувано лу̀достите - множествено число, членувано
1 ненормалност - лудост - побърканост - безумие - невменяемост (спец.)2 полуда (прен.) - лудост (прен.) - делириум 3 неблагоразумие - безразсъдност - неразумност - лудост - безумие - безразсъдство - безумство - авантюризъмSee more
ЛУ̀ДОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Състояние на луд човек; умопомрачение, безумие.
Той беше умопобъркан, но не буйствуваше и не пакостеше никому. Лудостта му, кротка и безвредна, се проявяваше в някакво надменно величие и грандомания. Й. Йовков, ПК, 29. — Луд и половина си е [поп Иван], ами кажете какво да правим? .. Зер, ако не е от кротката лудост, какъвто е як, може и поразии да направи. Г. Караславов, Избр. съч. II, 19. Разсъдъкът бавно разпръскваше полумрака на лудостта. И най-после дойде моментът, в който Мария съзна отново предишната си личност. Д. Димов, Т, 191. Преди да умре [майка му], тя беше дошла на себе си, сякаш лудостта, уплашена от смъртта, бе напуснала тая мъченица в сетните мигове на живота ѝ. Ем. Станев, ИК III и IV, 350. От всичките човешки страдания, физически и душевни, лудостта най-много се отразява в мъчителни конвулсии по физиономията. Ив. Вазов, Съч. XV, 76.See more2. Крайно възбудено състояние. То беше радост, то беше лудост, когато Юрий поднесе пръстена на Валя сутринта на рождения ѝ ден. Д. Калфов, Избр. разк., 302. Необикновена, радостна лудост се носеше из въздуха и възбуждаше охранените коне. К. Петканов, ДЧ, 318. По дърветата около прозореца бяха накацали много, много врабци; .. В общия им глъч имаше толкова лудост и отчаяно веселие! М. Кремен, СС, 13.
3. Необмислена, рискована и опасна проява или постъпка. — Но бунт, революция тук вътре в страната... Прощавай, брате Левски, но това е лудост! Ст. Дичев, ЗС II, 246. — Не казвах ли аз, че е лудост да се изпращат хората в балкана, за да ги избиват? К. Ламбрев, СП, 105. Момчетата се спогледаха. Беше истинска лудост, ако някой се реши да слезе оттука заради някакви си череши. П. Проданов, С, 133. — Слушай! — каза внушително, но с по-мек тон. — Ти си още малък. Устата ти още мирише на мляко. Къде ще се жениш? Това е лудост. Г. Караславов, ОХ I, 243.
4. Проява на буйност, немирство, палавщина; лудория. Тя не попита нищо за стария, нямаше защо и да пита — знаеше и сама за песните му, за чашите, за всичките му лудости, когато има вино край него. Д. Талев, ПК, 513. Султанът остава свободен, пак и занапред да пръска по своя произвол за хиляди лудости, жени, палати и пр., парите, събрани от гърба на народа. НБ, 1877, бр. 12, 226. Пай оно [Марко] се чудом чуди, / що се нему Елена усмива: / дал се смее нему на пиянство, / ил се смее нему на лудости, / на лудости, нему на младости! Нар. пес., СбНУ XLIX, 8.
5. Прен. С несъгл. опред. с предл. за, на — прекалена, силна страст. — Ами тая обща лакомия, тая лудост за пари и печалби? — Даскале! Нека печели народът, нека богатей! Д. Талев, ПК, 200. Защото в тежките борби на живота, сред лудостта на егоизма и свирепството на разюзданите омрази, .., тия думи са единствения якор на спасение. Ив. Вазов, Съч. XII, 149.