любѐзно -
ЛЮБЀЗНО нареч. 1. По любезен начин, с внимание, с учтивост, вежливост; учтиво, внимателно, вежливо.
Ние се видяхме в Месембрия, той ме прие повече от любезно и сподели опасенията си за живота ми... Д. Добревски, БИ, 20. Тя [Нона] се усмихна и любезно кимна с глава на кмета, който си отиваше. Й. Йовков, ЧКГ, 166. Калчо бързо се затича и сне любезно шапката си. Елин Пелин, ЯБЛ, 27. Подпоручикът поздрави няколко от тях [момчетата]. Девойките се поклониха любезно. Д. Димов, Т, 553. Вратата се отвори — показа се Велико железаринът... — Влез, бай Захария, влез — каза той любезно. Й. Йовков, АМГ, 180. Моят господар имаше един приятел, гърк, с когото често се срещаше и твърде любезно се разговаряха. Св. Миларов, СЦТ, 30.See more2. Остар. и диал. С любов; обично, обичливо. Мъже! Бъдете верни на жените си, тий са майки на вашите деца; .., смишлявайте ги любезно и великодушно тръпете техните слабости. А. Начев, ПЖЧ (превод), 19. Мъж и жена си се погодиле помегю си и много любезно си живеле, зашчо и двайцата биле еднакви, харни и добродушни. СбКШ, 19.