ля̀гам - първо лице, единствено число, сегашно време ля̀гаш - второ лице, единствено число, сегашно време ля̀га - трето лице, единствено число, минало свършено време ля̀гаме - първо лице, множествено число, сегашно време ля̀гате - второ лице, множествено число, сегашно време ля̀гат - трето лице, множествено число, сегашно време ля̀гах - първо лице, единствено число, минало несвършено време ля̀гахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време ля̀гахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време ля̀гаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време ля̀гаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време ля̀гай - второ лице, единствено число, повелително наклонение ля̀гайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение ля̀гащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ля̀гащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие ля̀гащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие ля̀гаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ля̀гащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие ля̀гащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ля̀гащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие ля̀гащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие ля̀гащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие ля̀гайки - деепричастие ля̀гал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие ля̀галия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие ля̀галият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие ля̀гала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие ля̀галата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие ля̀гало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие ля̀галото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие ля̀гали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие ля̀галите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
- 1. лягам
- - Лягам и ставам:1
See more- - Лягам, ставам и лягам и ставам:2
- - Не ми ляга по корема
ЛЯ̀ГАМ, -аш, несв.; лѐгна, -еш,
мин. св. -ах, св., непрех. 1. Заемам с тялото си хоризонтално положение върху нещо. Противоп. ставам. След малко четворицата легнаха на одъра въз една рогозка, що им даде ханджият, и се завиха с дебелите си връхни дрехи. Ив. Вазов, Съч. XIV, 125. Станка .. лягаше, затваряше очи и мислеше за Еньо. Елин Пелин, Съч. III, 128. Иска ти се да легнеш, да вземеш блажено хоризонтално положение и така да лежиш, да лежиш до второто пришествие. Л. Стоянов, X, 32. Двамата овчари, .., спяха пред къшлата, легнали възнак и проснали краката си надълго. Д. Ангелов, ЖС, 150. Санка отиде да я повика и я [Нона] намери легнала по очите си, раздрусвана от плач. Й. Йовков, ЧКГ, 295. Легнах по корем в треволяка, за да поотдъхна. М. Георгиев, Избр. разк., 163. (На) каквото си постеля, на такова ще легна. Послов. // Само св. Разг. Разполагам се някъде полулегнал; излягам се. Легнал в хладната бирария, / патриот опиянен, / хубостите на България / ще прославя по цял ден. Хр. Смирненски, Съч. II, 108. В къта легнал Росин татко, / чашите целува сладко. Π. К. Яворов, Съч. I, 36.See more2. За животно — разполагам се на земя, под клон и под. обикн. с подвити под или пред тялото крака. След дълги колебания [вълкът] легна по корем и пропълзя до убитото животно. Ем. Станев, ПЕГ, 104. Пък беше много студено, та нито една кокошка не лягаше в полозите. Г. Караславов, Тат., 230. Сред някоя зелена поляна можеше да се види черда от двеста-триста крави, позадрямали след богатата паша, едни прави, други легнали. Й; Йовков, ЧКГ, 68. При него [овчаря] бяха легнале едно до друго две големи рошави кучета. Т. Влайков, Съч. III, 215. Те [воловете] постояха тъй, помислиха, па легнаха с ярема и запреживяха равнодушно и сладко. Елин Пелин, Съч. I, 40. ● Разг. За влечуго. Като отворих очите си: зъмя! .. На гърдите и легнала, зема я и я хвърля! Й. Йовков, ΒΑΧ, 112-113. Видях, че под камъка лежи смок.
3. Заемам положение, за да спя. Всякога лягам късно изморен и тъй бързо заспивам, че дори малко не мога да помисля за нещо... Л. Александрова, ИЕЩ, 173. — Мамо, няма ли да ядем днес? — И тая хубава? Че кога сме лягали гладни? К. Петканов, ОБ, 30. София, ако и да встава в зори и ляга в полунощ, но и двадесят су не може да изработи в ден. С. Радулов, ГМП (превод), 218. Мома Геро, герекиньо, като лега, заспива ли? Нар. пес., СбВСтТ, 188. Рано стани, рано легни. Послов. Лягам с кокошките, ставам с петлите. Послов.
4. Разг. Обикн. пов. лягай, лягайте. Залягам (в 1 знач.). — Лягай! Крий се! — командува някой полугласно, но повелително. Г. Караславов, ПМ, 58. Някой стреляше иззад стените на запустялата кула .. Един онбашия от аскера пръв се окопити и нададе вик: — Лягай! Д. Талев, И, 101. — .. Лягай, ще те убият! Марин спокойно направи жест, че знае какво прави, без да сваля поглед от отсреща. Кр. Велков, СБ, 125. Месершмитът не издържа, отклони се, но всички видяха как откачените бомби полетяха към земята. — Лягайте! — извика помощник-командирът, макар да знаеше, че бомбите ще паднат далече. П. Вежинов, НС, 28. ● Воен. Като команда. Само в св. в., ед. легнѝ. Ротният стоеше встрани на плаца и командваше: — Легни! Стани! Легни! Стани!
5. Обикн. с предл. с. Разг. Имам сексуални отношения с някого; любя, любя се. Какво ли не приказват за Лена, презира я почти цялото село. Излизала с различни, лягала с различни... Й. Гешев, ВТ, 19. Тя беше от ония, които с всеки не лягат — само който им хареса. Т. Монов, СН, 201. Болярката до селянин не ляга / да стопли неговата селска нощ, / а крие отмъщение под прага. Е. Евтимов, БЗ, 65. Пущи, боже, змия троиглава / да удари Милоша юнака / да го удри между двете очи / защо иска сос мене да лега. Нар. пес., СбАД, 66. Секи знае да ляга, ама на двама приляга. Послов.
6. Разг. За нещо откосено, ожънато, отсечено — падам, повалям се. Въз проголени стърнища лягат ръкойка след ръкойка, а по тях престъпват замашни вързачи и вържат тежките снопи. П. Тодоров, И I, 97. Първият жътвен ден в кооперативното стопанство. Двеста декара едри житни класове ще легнат под острите сърпове. Сп. Кралевски, ВО, 144. Сека от сутринта. Легнаха вече 10 дървета.
7. Разг. За житни растения, трева, люцерна и под. — полягам, слягам се (обикн. при силен дъжд или буен вятър). Пред мен се сляха във едно петно житата. / Те бяха влажни, легнали и с много бурен, / а хедерът заграбваше ги до коляно. Ламар, СГ, 76. Люцерните са легнали. Трудно се косят.
8. Разг. Обикн. с предл. на, върху. Опирам, опирам се, отпускам се върху нещо, някъде. Двете дебели плитки с бухнали краища легнаха на кръста ѝ. Ст. Марков, ДБ, 121. Еленът също се среща, .., по тези места. Живее в гъсталаците и лесно си проправя път, защото, като дигне глава нагоре, рогата му лягат върху гърба. П. Петков, СП, 49. Златната верижка, що прикрепяше гуната на раменете, току лягаше на гушата и той я придърпваше от време на време. Й. Вълчев, СКН, 78-79. Жана сякаш молеше за милост, това показваха очите ѝ и тънката ѝ ръка, която легна върху широката селска лапа на Личо. К. Георгиев, ВБ, 10. Горните ѝ зъби лягаха като стрехичка над долните. Д. Калфов, Избр. разк., 301. — Оставете ме сама — каза тя едва чуто и черните ресници легнаха спокойно, ограждайки съзнанието ѝ от действителността. Кр. Кръстев, К, 191.
9. Прен. Книж. Обикн. с предл. на, върху. Настанявам се, разполагам се, вмествам ce някъде. Предпосевното култивиране [на почвата] се прави на дълбочината на сеитбата (8—10 см). По този начин семената лягат на твърдо легло. Осн. сел. стоп. VIII кл, 74. Колони членят поотделно и двуетажната 5-осна и висока фасада, върху която ляга триъгълен фронтон. М. Бичев, АНВ, 63. Блестяха песъчинките, премятаха се и лягаха на дъното. Д. Фучеджиев, Р, 27.
10. С предл. върху, на. Разг. Прилягам, прилепвам, пасвам. Той до такава степен се вълнуваше, че дясната му ръка като че не можеше да легне добре върху лъскавия приклад. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 352. При туй считало са за особен признак на вкус, ако плащаницата бивала наметната изящно и лягала около тялото с хубави нагъвки. Н. Михайловски, РВИ (превод), 136-137. Новият костюм е легнал върху плещите с оная стегната лекота, за която шивачите казват — „като отлят“. Др. Асенов, СВ, 53. Помощник-командирът измъкна изпод кревата чифт хубави боксови ботуши. .. — Поносил съм ги, но не са лоши... Напротив, тъкмо са омекнали и лягат хубаво на крака. П. Вежинов, ВР, 158. Кракът ми ляга в обувката.
11. Обикн. с предл. над, върху. За дим, мъгла и под. — като се простирам по повърхността, покривам нещо със себе си; падам, спускам се, разстилам се. Скоро северната част па селото се подпали и над войниците легна гъст дим. П. Вежинов, НС, 40. Гъстата мъгла, .., бе легнала ниско и неподвижно, като водите на някакво млечно море. Д. Калфов, ПЮН, 9-10. Облакът се разстла, легна върху Витоша и засили задухата. К. Петканов, МЗК, 133. ● Поет. За мрак, светлина, нощ и под. Захождаше слънцето в златна омара, розов здрач лягаше над полето. А. Гуляшки, СВ, 223. И когато настрани от кръстците се проточиха сенки, връз стърнищата легна мека и нежна светлина. Й. Йовков, ΒΑΧ, 142. Над Камено поле е легнала топла лятна нощ. В. Нешков, Н, 383. Над равнините легна веч нощта. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 191. Над Дойчшювци легна тиха есенна вечер. К. Петканов, ЗлЗ, 271. ● За сянка. В двора лягаше сянката на сградата. Гр. Угаров, ПСЗ, 23. Слънцето залязваше. Над горите и поляните и долу над полето лягаха дълги меки сенки. А. Дончев, СВС, 663.
12. Прен. За тишина, мълчание — настъпвам, установявам се, възцарявам се, В малката задимена стая легна тържествена тишина. Планинците се поизправиха и се спогледаха. П. Здравков, НД, 159. Над гората легна дълбока тишина. М. Марчевски, ТС, 36. Най-после отвратителната музика на тъпана и зурлата, .., спря. Успокояваща тишина легна над селото. Б. Несторов, СР, 265. Разговорът изведнъж секна. Легна неволно мълчание. А. Станоев, П, 24. Над залата легна тягостно мълчание. А. Гуляшки, СВ, 123.
13. Прен. Разг. С предл. на, върху. За грижа, задължение, отговорност и под. — оставам, падам върху някого, поемам се от някого. След отпътуването на Васил Стоянов за България, .., всичките грижи по ръководството на дружеството и уреждането на списанието са лягали изключително върху Васил Друмев. М. Арнаудов, БКД, 232. Стрина Венковица, .., отново се впрегна в привичния товар на тежката домашна работа. И отново зафана да си трови душата с недоволство, задето всичко е легнало на нея и невястата не се сеща да я отмени. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 254. Слаба жена такава работа не може да свърши и кой, кой, — хайде Рамадана да слугува на Руфат! И слугувам, инак всичко ляга на Силвина... Н. Хайтов, ДР, 223. Народняшката партия, прочее, е виновницата на всички бедствия, прекарани от страната в няколко години и върху нея ляга най-голямата отговорност за финансовите бъркотии. Бълг., 1902, бр. 455, 1.
14. С предл. н а. Осланям се, уповавам се на някого или нещо, без да имам основание за това, в тежест съм на някого. Сигурно си е скътала някой лев, нека си ги варди и нека си ги харчи, инак, виж, че и тя легнала на оскъдните къщни приходи. Г. Караславов, ОХ IV, 10. Дъщерята, и тя ляга на заплатата му.
15. Заболявам, разболявам се. — Мама не е добре—рече тихо Иван. —Да не е легнала пак? — Не е... ама нещо... такова... Г. Караславов, Тат., 245. — Жена му разправяше, че една нощ си дошъл от къра уморен, изпотен вир-вода — и на другия ден легнал. Й. Йовков, А, 108-109. Уж му нищо, уж настинка, па легна, заохка, запъшка... Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7. — Да се жени, .., утре и ние можем да легнем, кой ще ни гледа? Ц. Церковски, Съч. III, 96. Ой изсуши ти и младост, и здраве, — / сух ме ти явор направи: / легнал съм, либе, от осем години, / a u деветата ще мине... К. Христов, ВС, 10. ● В съчет. с болен. Краката на учителката се подкосиха. Тя не можеше да отиде до училището, и едвам се затътра до дома и легна болна. И не се вдигна вече. Елин Пелин, Съч. IV, 259. Той не ядеше в къщи откак бе легнала болна жена му. Ив. Вазов, Съч. XI, 94-95.
16. Прен. Поет. Само св. Падна убит, загина. Покойници, вий в други полк минахте, / де няма отпуск, ни зов за борба, / вий братски се прегърнахте, легнахте / и „Лека нощ“ навеки си казахте — / до втората тръба. Ив. Вазов, Съч. II, 169. В тоя злополучен и героически бой легнаха няколко стотин млади души българи и повечето черногорци. Ив. Вазов, Съч. VI, 105.
17. Прен. С предл. в, у. За чувство, мисъл и под. — настанявам се, засядам у някого или някъде. От този ден в сърцето му легна мъчително безпокойство, което с всеки изминат ден ставаше все по-ясно. Г. Райчев, ЗК, 38. Виждах в лицата им, че той им е чужд и разбирах, че това чувство дълбоко и от дълго време е легнало у тях. Л. Александрова, ИЕЩ, 68. Полека-лека у всички легна убеждението, че тя е no-проста и по-глупава от другите момичета. Г. Райчев, ЗК, 33. Емил обясни, че ако борбата в юга продължи при неравни сили, ..; по-късно в народа ще легне презрение, което ще струва скъпо. Д. Вълев, Ж, 41. Върху нея [Балканджиева] ще легне подозрението за предателство, което с усилията на полицейския апарат ще се превърне в убеждение и тя ще загине от ръката на своите съмишленици, без да свари да ги убеди в своята невинност. К. Георгиев. ВБ, 94.
18. Прен. Книж. Обикн. в съчет. с в основата на. Послужвам като основа на нещо, съществена част съм на нещо; залягам. Тая лекторска колегия, .., изработи подробен проект за народните четения, .., като настоя положенията на проекта да легнат в изготовлявания законопроект за народната просвета. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 262. Първият проект, който ляга в основата на окончателно приетия по-късно устав, почива откъм най-важни постановления и езикова редакция на първоначалния проект. М. Арнаудов, БКД, 103. Единството на труда, приложен върху обща собственост, създаде единство на стопанските интереси и това единство легна в основата на нравственото и душевно единение на задругата. Ив. Хаджийски, БДНН I, 20-21. Руский народ от нас приема свещените книги и език старобългарски, и тоя език ляга в основанието на руската литература. Н. Бончев, ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 5.
19. Разг. Със следващ глагол и съюз да. Започвам да върша нещо, изразено от следващия глагол; почвам, понечвам. Бива ли да чака със скръстени ръце бедата или да легне да се вайка преди да е дошла? Д. Талев, И, 344. — Женската си намира удобно жилище в хралупата на някое сухо дърво, оскубва меките си пера, направя си гнездо, снася пет-шест яйца и ляга да ги мъти. М. Марчевски, ОТ, 131. Щом легне да спи, мечката вече не яде нищо. П. Петков, СП, 58. ляга се, легне се безл. от лягам, легна (в З знач.). След вечерята все трябува да заминат 2 1/2 или З часа, .. зачтото с пълен стомах не бива да ся ляга. КН, 1873, кн. 5, 23. Толкова рано ляга ли се. Δ По кое време се ляга у вас?
ЛЯ̀ГА МИ несв.; лѐгне ми св., непрех. Простонар. Обикн. за работа — харесвам, нрави ми се, допада ми, приляга ми. Аз съм от дете отраснал в гората, обичам я и тая работа ми легна. Н. Хайтов, ДР, 199. — Ама ще знаеш, братле, ляга ми тази работа! — довери ми Шашмата. — Нищо и никакъв ресторант беше, кръчма! Това всичко, дето го гледаш сега, аз съм го направил. Тарас, ТМ, 72.
ЛЯ̀ГА МИ СЕ несв., непрех. Разг. Доспива ми се. В последно време започна да ми се ляга рано.
ЛЯ̀ГАМ СИ несв.; лѐгна си св., непрех. Лягам (в З знач.). Аз съм си легнал, но не спя. Т. Влайков, Пр I, 310. Когато малко по-късно угаси лампата и си легна, той разбра, че сънят е далеч от него. Й. Йовков, Ж 1945, 37. Когато си лягате вечер, заключвайте добре вратите. Св. Минков, РТК, 159.
◊ Камък ми ляга / легне на сърце(то); ляга ми / легне ми буца в гърдите. Разг. Става ми много мъчно, много тежко. Гунка чу още там за посещението. Тя пребледня, разтрепера се цяла — .. Господи, трябваше още първия ден да легне пак камък па сърцето ѝ! Г. Райчев, ЗК, 225. Като го чух как говори за нея, камък ми легна на сърцето. Δ От няколко дни буца ми е легнала на гърдите. Ляга / легне върху (на) плещите (главата, гърба, раменете) ми; ляга / легне на моите плещи (ръце); ляга / легне на моята глава; ляга / легне на моя гръб. Разг. Бивам натоварен със задължения, грижи за някого или за нещо. Питай мене — жена и деца са легнали на главата ми... Г. Караславов, СИ, 64. Товарът на имота легнал върху крехките ѝ плещи. Докато се пазаряла с надничари със страх да не я измамят и ограбят, бързо се състарила и на двадесет години вече мязала на възрастна жена. Д. Вълев, Ж, 29. Тъкмо се разплатиха за Кабатината, надигна той глава, купи нивата на Ортамогила. Купи я — и го взеха на маневри. И всичко легна пак на нейния гръб. Г. Караславов, Тат., 42. Майка му, стрина Митра, беше прехвърлила четиридесет и петте и макар полската работа да лягаше повече върху нейните ръце, беше все още запазена. Кр. Григоров, Р, 52. По време на войната в селото имаше съвсем малко мъже. Цялата полска работа беше легнала на ръцете на жените. Й. Радичков, В, 86. Ляга / легне на гърба на някого. Книж. За години — натрупвам се. Къде го сега Лудия Тодор? Петдесет и пет години са легнали па гърба му. ЖД, 1967, кн. 12, 1. Ляга / легне сянка върху (на) лицето на някого. Ставам мрачен, помръквам. Бай Нончо има весело лице, .. Но днес е легнала тревожна сянка на лицето му. А. Гуляшки, СВ, 20. — Мене сякаш ме раниха. Той се усмихна виновно. Иска цигара. Бледа сянка ляга па лицето му... З. Сребров, Избр. разк., 125. Ляга ми / легне ми на (в) сърце<то>. Обикн. св. в. Разг. 1. Влюбвам се, обиквам някого. Тази жена легна на сърцето ми... — Приказваш си .. Ако не се срещате няколко месеца, ще я забравиш. Й. Гешев, ВТ, 126. Славка майци си отвръща: / .. / Добри ми й легнал на сърце; / годи ме, мамо, за Добря, / жени ме, майко, за него. Ц. Церковски, Съч. II, 201. 2. Много ми харесва, допада ми, нрави ми се нещо или някой. — Дружина, вярна, сговорна, / като едете, пиете, / че ляга ли ви на сърце? Нар. пес., СбНУ XLVI, 263. Повтаряше думите му, за всичко се съгласяваше с него. Така, полека-лека, той легна в сърцето на баща си. Г. Караславов, СИ, 291. Ляга <ми> / легне <ми> сърце на място. Разг. Изпитвам чувство на върховно облекчение, наслада, блаженство и под. Дано, мисля си, да има насреща кафене, че да седна там поне веднаж, .. да погледна балкона с киченото халище, че да легне сърце на място. Н. Хайтов, ШГ, 270. Ляга ми ум<а> на нещо. Остар. 1. Сещам се, идва ми на ум. На мене никак ми не ляга ума на мисъл, че тия доводи [необосновани] имат колко-годе сила. Й. Груев, СП (превод), 169. 2. Хващам се за нещо (мисъл, съобщение и под.). Напанагон, из ден в ден светът повече и повече ся свещава и умът му ляга на тая истина, че правителството трябува само да отряжда, доде бива всякий един да си ся простира в работите. Й. Груев, СП (превод), 2. Лягам и ставам1 с нещо или с някого; лягам с нещо или с някого, ставам2 с нещо или с някого. Разг. 1. Непрекъснато се занимавам с нещо или някого, което (който) много ме интересува или засяга. Божков беше стар адвокат, .. За Русия той душа даваше, с Русия лягаше, с Русия ставаше. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 115. Tue пусти „прави пътечки“, с тях той лягаше и ставаше и когато ни водеше на местенцето! З. Стоянов, ЗБВ II, 302. 2. Живея непрекъснато с нещо или с някого, като полагам постоянно грижи. Илия слязъл в равнината. Лягал с овцете, с тях ставал. П. Стъпов, ГОВ, 14. Че той друга работа нема, — .. — ами де е, къдя е, все при своите голтаци, съветниците оладжак, с тях ляга, с тях става. Т. Влайков, Съч. III, 265-266. Лягам и ставам2 някъде; лягам някъде, ставам2 някъде. Разг. Намирам се постоянно, непрекъснато някъде. В къра лягаха, в къра ставаха. Й. Йовков, ΒΑΧ, 112. Ходехме по нивите, .., работехме. Дойдеше ли жетва, там лягахме, там ставахме. Й. Йовков, Ж 1945, 142. Лягам / легна в гроб<а> (сандък<а>, пръст<та>, земя<та>, ковчег<а>). Разг.; Лягам / легна в покой. Поет. Умирам, загивам, почивам. Няма да се дигнат само тия, които легнаха в гробовете. Д. Талев, И, 609. Тя легна, в простия дървен сандък, успокоена завинаги, Елин Пелин, Съч. III, 83. Мнозина актьори излязоха от строя, отидоха в килиите на затворите, легнаха без време в земята. А. Каралийчев, ПГ, 199. Искаше да си почине, най-сетне, и мислеше за смъртта. Копнееше да легне в покой до него, до Велко, и до своето дете. Д. Талев, И, 616. Лягам / легна в калта. Обикн. в св. Разг. Тръгвам по лош път, пропадам. Това момиче легна в калта. Лягам /легна в краката на някого или нещо. Книж. Покорявам се (пред някого или пред нещо). Патриархът завърши невъздържаната си реч с цяла купчина ласкателства за императора: колко бил велик, славен и преславен, как в нозете му ще легне цяла Европа. Й. Вълчев, СКН, 287. Лягам / легна на (в) легло (постеля). Разг. Разболявам се, обикн. по-тежко. Старата Рилска в няколко дни грохна и легна на легло. К. Петканов, В, 194. Сродницата си изкълчила крака и легнала в легло. Св. Минков, РТК, 154-155. Когато се върнал у дома си, люта треска го накарала да легне в постеля и го завела в няколко дена в гроба. К. Величков, ПССъч. III, 174. Лягам / легна на око<то> (очи, мерник<а>, мушка<та>). Диал. Виждам се, откроявам се ясно, вследствие на което лесно мога да бъда прострелян. — Лягай на око — рече той и се залови да ме учи как да държа правилно пушката и да се меря. Ем. Станев, ЯГ, 10. След като свинята легна на мерника, гръмнах. Лягам / легна на тая кълка. Разг. Повярвам, надявам се на нещо. — Не е берекета до сеитбата, джанъм, а си е до хавата. .. — Легнеш ли на тая кълка, бае, и според хавата ще ядеш. Н. Хайтов, С, 82. Лягам / легна под ножа (ханджара, ятагана). Разг. Обикн. за много хора или животни — бивам убит, посечен, изклан. В славний Царевец — и тамо / под ханджара всичко ляга. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 105. Такива сме ние, човеците: обичаме кроткото агне, и го хвалим, че то лесно ляга под ножа ни. Д. Талев, ПК, 80. Лягам / легна под тоягата (кърпела, дряновицата). Разг. Сам си причинявам неприятности, мъки. — Мълчи, ще те чуят! — скара му се тихо някой. — Ти и без това каза веке много... — Казах... Ела да легнеш под тоягите... Д. Талев, И, 357. Лягам <си> / легна <си> на брашно< то> (колена<та>, хляба, жегъла, ярема, парцалите). Обикн. в бъд. вр. Разг. Смирявам се, укротявам се, принуждавам се да отстъпя и да върша това, което ми налагат. Този доктор Василев се престарава май в службата си, но и той ще си легне на ярема. Г. Караславов, СИ, 68. Ще си легне на брашното тая булка. Ще почне да си гледа работата. Δ Буен е, но с годините ще си легне на парцалите. Лягам си / легна си на греха. Диал. Разбирам, покорявам се, примирявам се с нещо. Лягам си / легна си на късмета. Разг. Неочаквано получавам големи облаги, постигам успех, провървява ми извънредно много. Лягам <си> / легна <си> на хвалбите. Разг. Успокоявам се неоснователно, неоправдано. Сила сме, хей свате, сила сме... Но като сме сила да не си легнем на хвалбите само... РД, 1950, бр. 113, 2. Сърце ляга / легне. Диал. 1. Съгласен съм на нещо. Сърце ляга и на нямане. Послов. П, Р. Славейков, БП II, 144. 2. Успокоявам се. В началото се уплаших, но вече сърце ляга. Ще (няма да) легна да умра мра). Разг. Ирон. Употребява се като възклицание за изразяване на крайно отрицателно отношение към някакъв факт или действие. — Поврага им, нека пият, — обади се първата. Кой каквото го прави, за главата си го прави... — Пропил се, че ще легна да мра от кахър. Ст. Чилингиров, ХНН, 134.