ма̀г - единствено число, нечленувано * ма̀га - бройна форма ма̀гът - единствено число, членувано - пълен член ма̀ги - множествено число, нечленувано ма̀гите - множествено число, членувано ма̀гове - множествено число, нечленувано ма̀говете - множествено число, членувано
1 фокусник - илюзионист - маг 2 маг (поет.) - вълшебник - магьосник - чудотворец (книж.) - чудодеец (книж.)
МАГ, ма̀гът, ма̀га, мн. ма̀ги и ма̀гове, м. Книж. 1. В древността и Средновековието — жрец, който се занимава с гадаене и правене на магии; магьосник, влъхва1. Замислиха се всички звездобройци, що предрича звездата .., разгънаха страници от загадки, изписани със знакове на древни маги. Н. Райнов, БЛ, 111. Жреците (влъхвите, магите) са приносили за народа жертва на боговете по върховете планински. Г. Йошев, КВИ (превод), 46. Царят попитал магите (мидийските жреци) що значи този сън. Н. Михайловски, РВИ (превод), 35.
2. Прен. Поет. Вълшебник. Поетът е не само резонатор, спонтанен изразител на стремежите и чувствуванията на хората от своето време — той е носител и на идеали. Без да бъде маг и вълшебник, водач и пророк — поетът притежава верен усет за най-добрите пътища, към които следва да се насочи обществото. Ив. Богданов, СП, 153. Вън времето лети неудържимо / над старата земя, над моя свят, / .., / заплита ме във звездната си мрежа / и без да бъда маг или пророк, / аз зная — днешният ми труден ден / от полунощ ще се нарича вчера. Д. Пантелеев, ТЗ, 91-92.
— От пeрс. през гр. μάγος, лат. magus. — Н. Михайловски и др., Очeрки из историята..., (прeвод), 1865.