магнѝтен - единствено число, мъжки род, нечленувано магнѝтния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член магнѝтният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член магнѝтна - единствено число, женски род, нечленувано магнѝтната - единствено число, женски род, членувано магнѝтно - единствено число, среден род, нечленувано магнѝтното - единствено число, среден род, членувано магнѝтни - множествено число, нечленувано магнѝтните - множествено число, членувано
1 магнетичен - магнитен
МАГНЍТЕН, -тна, -тно, мн.-тни, прил. 1. Който има, съдържа магнит или е направен от магнит. Рила обладава в подножията си и други минерални богатства: горещи минерални води, желязна магнитна руда, златце. Ив. Вазов, Съч. ХV, 58. Магнитната стрелка от компаса на самолета се въртеше бързо и безспирно. Елин Пелин, ЯБЛ, 52. В 1931 г. била изработена първата магнитофонна лента .. — пластична лента, покрита с магнитен прах, която заменила стоманената лента. К, 1963, кн. 3, 34. На компаса най-много замечателното е, че как и да ся обръща единът край на магнитната стрелка, всякога ся повръща все на север. Пч, 1871, кн. 3, 42. Апаратура за запис на изображения върху магнитна лента.
2. Който е свързан с магнит, отнася се до магнит или до магнетизъм; магнетичен, магнетически. Дълги години по страниците на научните списания се говореше за тази магнитна теория и трябваше да се намерят по-проницателни експериментатори, които просто да закрепят върху тялото на птиците, с които се извършват опитите, по един малък, но достатъчно силен магнит. Ц. Цанев и др., ЧП, 82-83. Магнитен метод. Магнитен вектор.
3. За апарат, механизъм и под. — който има в устройството си магнит. При разработването на новомонтирани механизми често се отделят малки железни частици, .. За отстраняването на тези частици се употребяват магнитни филтри. Д. Вълков, Х, 87. Магнитен прекъсвач. // Който се извършва с помощта на такива апарати, механизми и др. В обогатителните фабрики след магнитната сепарация се получава концентрат, съдържащ 50-60 на сто желязо. ВН, 1958, бр. 2045, 4.
4. Който е присъщ на магнит. Желязото се намагнетизирва, но не запазва магнитните си свойства. Хим. IХ кл, 1965, 76.
5. Разг. Електромагнитен. Магнитни прекъсвачи за включване и изключване на асинхронни двигатели. Магнитната глава е приспособление за записване, възпроизвеждане или изтриване на информация, което използва най-често явлението електромагнитна индукция.
6. За вещество, материал — който се привлича от магнит. В съвременната електропромишленост се употребяват различни магнитни материали. Едни от тях, ако се намагнитят, запазват стабилно магнитните си свойства.. Наричат се магнитно твърди материали. Ел ХI кл, 1965, 34. Магнитни вещества наричат тези, които ся теглят от магнитите, напр. желязото, стоманата и никелът са магнитни вещества. И. Гюзелев, РФ, 337.
7. Прен. Магнетичен (в 3 знач.); обаятелен, привличащ. Нещо властно, някаква огромна магнитна сила привличаше очите ни. Хр. Смирненски, Съч. III, 226. Ето ръцете — с блестящо-прозирната кожа, / с тънката, нежно-синееща мрежа на вените — / меките, топли, магнитни ръце — обожавани. Е. Багряна, СЧ, 71. Пред тебе трепкат висини и бездни, / подмоли тътнат, мълнии цъфтят, / и мракът тегне от магнитни звуци. А. Каралийчев, С, 24. — Влез, влез малко — казала ѝ Ралу и погледала нежно към Никола. Нейните магнитни очи, против които не би можел да устои и най-твърдият, накарале младото ергенче не само да влезе и да си почине, а и да повечеря. Л. Каравелов, Съч. VIII, 44.
◊ Магнитен азимут. Физ. Хоризонтален ъгъл в точката на стоене, който се образува между магнитния север и посоката към даден обект. Магнитен барабан. Техн. Носител на информация във вид на цилиндър, покрит с магнитно вещество, върху който се записва информацията. Магнитен диск. Тънък алуминиев или пластмасов диск, покрит с магнитен слой, който се използва като носител на информация при магнитния запис. Магнитен екватор. Спец. Затворена линия около Земята, получена от съединяването на всички точки, в които магнитната инклинация (наклонение) е равна на нула. Между двата тези магнитни полюса [северен и южен] на земната повърхнина има точки, в които магнитното наклонение е равно на нула; линията, която съединява всичките тези точки, нарича ся магнитен екватор. И. Гюзелев, РФ, 342. Магнитен запис. Техн. Начин за фиксиране на електрически сигнали, който използва свойството на феромагнитните материали да се намагнитват под действието на външно магнитно поле и да запазват остатъчно намагнитване след прекратяване на това действие. Магнитен меридиан. Спец. Проекция върху земната повърхност на преминаващата през дадена точка силова линия на геомагнитното поле. Всички знаят, че под влиянието на земния магнетизъм стрелката на компаса винаги се завърта по строго определен начин: .. В това положение стрелката се разполага, като се установява, както казват, по магнитния меридиан. Р. Багрянова, ТЗ (превод), 37. В 1819 г. Ерстед, професор на физиката в Копенхаген, забележи, че електрическият ток изменява положението на подвижната магнитна стрела, която е посочена по магнитния меридиан. И. Гюзелев, РФ, 388. Магнитен момент. Физ. Величина, характеризираща магнитните свойства на телата и частиците на веществата. Магнитен поток. Физ. Основната величина, характеризираща намагнитеността на телата, която се определя от броя на магнитните силови линии, минаващи през перпендикулярно разположена на тях определена повърхност. Магнитен преобразувател. Техн. Устройство за преобразуване на магнитните величини, като индукция, поток и др., в еквивалентен сигнал с друга физическа природа — електрически, механичен, светлинен и др. Магнитен пускател. Техн. Електрически прекъсвач за променлив ток, предназначен предимно за дистанционно пускане, спиране и защита на електродвигатели. Магнитен сепаратор. Техн. Апарат за отделяне на магнитни от немагнитни или слабомагнитни вещества. За да не попаднат метални части в трошачката, пред нея е поставен магнитният сепаратор. Я. Якимов, Т, 291. Дисков магнитен сепаратор. Лентов магнитен сепаратор. Магнитен усилвател. Техн. Електромагнитно устройство за регулиране силата на променливия ток в електрическа верига. Магнитна аномалия. Спец. Местно отклонение в разпределението на елементите на земния магнетизъм извън рамките на нормалното, причинено от залежите на магнитни руди. На някои места земният магнетизъм се проявява особено рязко — при така наречените магнитни аномалии. Р. Христов и др., Г, 13. Магнитна антена. Техн. Рамкова антена, направена от сърцевина от магнитен материал и обикн. много навивки и предназначена за приемане на радиовълни в радионавигационните устройства и в радиоразпръсквателните приемници. Магнитна буря. Спец. Внезапно, кратковременно и незакономерно изменение на магнитното поле на Земята, свързано обикн. с образуването и развитието на тъмни петна по Слънцето. През време на магнитните бури стрелките на магнитните инструменти започват бързо и непрекъснато да се колебаят. Ст. Бошев и др., ГГ, 30. Извънредно ценни са наблюденията [в Антарктида] над магнитните бури, а те най-често бушуват в полярните райони. Е. Николов, А, 21. Магнитна глава. Техн. Записващ или възпроизвеждащ елемент в системата на магнитния запис, състоящ се от феромагнитна сърцевина и навит около нея проводник. Магнитна енергия. Физ. Енергия на магнитното поле. Магнитна лента. Техн. Тънка, еластична лента с магнитни свойства, която се използва като носител на магнитния запис. Магнитна сепарация. Техн. Процес на отделяне на магнитни и немагнитни вещества. При подготовката [на формовъчните смеси] изходните пресни материали .. се изсушават и пресяват. Употребяваната вече горяла смес се подлага на магнитна сепарация с помощта на електромагнит с цел да се извлекат металните частици (късчета от чугун). Маш. IХ кл, 197. Магнитна сила. Физ. Силата на привличане или отблъскване, която действува върху магнити. Всеки магнит, например магнитна стрелка, внесен в магнитното поле, изпитва действие на сили, наречени магнитни сили. Физ. VIII кл, 1965, 80. Магнитни полюси. Спец. Две точки от земната повърхност, разположени съответно в Северното и Южното полукълбо, в които се събират всички магнитни земни меридиани. Магнитните полюси на Земята не съвпадат с географските полюси както по положение, така и по наименование. Ст. Бошев и др., ГГ, 26. В Антарктика са разположени Южният магнитен полюс и полюсът на студа на Земята. НТМ, 1926, 215, 21. Магнитно поле. 1. Физ. Поле, което действа върху магнити, токове и свободно движещи се електрични товари и в което се проявява действието на магнитните сили. Подобно на всеки магнит, Земята е обкръжена от магнитно силово поле. И. Пандев, ТЙ (превод), 29. Електрическите и магнитните полета имат забележителното свойство да се въртят около определен център. Ц. Цанев, АЧ, 6. 2. Разг. Магнитотерапия.
магн`итен ∆ Магнитна карта. Специална (обикн. пластмасова) карта с магнитна лента със запис на информация от едната страна, която се използва като електронна банкова карта, пропуск, средство за отключване на врати със специален код и др. Вместо ключ на рецепцията дават магнитна карта. Кеш/2002/30. Една от причините магнитните карти да бъдат заменени от смарткарти е непрекъснато растящата необходимост от защита на данните. С/2003/3.06.