ма̀лко -
- 1. малко
- - Екстра без малко
See more- - Малко искам да зная
- - Малко ме е грижа
- - На такава глава са малко два крака <иска четири>
- - Ни повече, ни по-малко
- - Малко е Митко някой
- - Малко съм така
- - Малко съм тра-ла-ла
- - Малко ум, но навреме да ти дойде
- - Малко ум, но на място
- - Ни най-малко
- - От малко малко
- - Живея по малко
МА̀ЛКО нареч. 1. В неголямо количество от нещо, назовано от съществителното. Противоп. много. — Стоянчо, грабни бъкеля от магарето и отърчи да донесеш малко пресна вода от кайнака. Й. Йовков, ΒΑΧ, 156. — Донесох във вашата Прага малко гюлово масло. Ал. Константинов, БГ, 49. — Утре ще заобиколя нивата. Ако е узряла ще очукаме малко клас. К. Петканов, СВ, 89. Той положи малко суха вършина на Огнянова да седне. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 160. Когато се върне из черкова дома, то Хаджи Генчо опече на жаравата парченце месо, налее си малко червено винце. Л. Каравелов, Съч. II, 5. ● В съчет. с предл. по. Когато към края на лятото Тинко дойде с колата да събира даровете за манастира, изворът беше изкопан и през една дълбока, тясна вадичка сълзеше по малко водица, като от болно, гуреливо око. Г. Караславов, СИ, 23. Едно време Манолаки пиеше много, .., Всяка вечер, .., той си напълваше това шишенце и си го изпиваше на чардака сладко и по малко. Й. Йовков, ЧКГ, 73. Любо Братич и Божо Петрович изтрепали няколко хиляди турци, — каза бай Мичо, който отпущаше по малко от новината, та да продължи удоволствието си. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 111. ● С глаголи като ям, хапвам, вкусвам, пийвам и др. Той нямаше апетит и ядеше съвсем малко. Елин Пелин, Съч. III, 148. — Обядваш ли? — попита весело Васил. — Хапнах малко — каза Ванко и смачка мазната хартия от салама. М. Грубешлиева, ПИУ, 37.
2. В съчет. със същ. за лица или броими предмети. Неголям брой, количество от нещо. Противоп. много. Те си разменяха малко думи, а повече се гледаха един други и правеха най-смешни гримаси. Й. Йовков, ΒΑΧ, 56. Макар че се прекосява почти в диагонал голяма част от страната ни, човек просто не успява да се ориентира — малко ниви, малко планини и гори, .., после Дунавът, и толкова. Г. Белев, КР, 5. // В сравн. степен с предл. от, числ. или същ. със значение за количеството, броя, означени със следващото числително или съществителното. Противоп. повече. Въпреки голямото безгрижие, за по-малко от десетина минути цялата бригада се сливаше вече в голямо каре на сборното място. Й. Йовков, Съч. II, 131. От шестдесет хиляди членове, които броеше съюзът [на ловците], взеха участие само двадесет и пет хиляди души. Значи, по-малко от половината. Елин Пелин, Съч. IV, 234-235. Купих блузата за по-малко от десет лева. // В превъзх. степен. С числ. бройни. Означава, че посоченият от числителното брой е най-ниската, минимална граница за нещо. Противоп. много. При всяко влизане в тази кухня Кръстевица се навеждаше най-малко десетина пъти, за да прибере и сложи на място разни дреболии. Г. Караславов, ОХ I, 15. Нямаше ден, през който леля Станка да не помене най-малко три пъти за тая своя роднина. Елин Пелин, Съч. VI, 36.
3. Като сказ. опред. Обикн. при лич. мест. в дат. Означава, че нещо не е достатъчно по количество, брой, степен за някого или за нужната цел. — Умният не ще тъпан, а на глупавия и сто са малко — отсече старецът. Ст. Загорчинов, ДП, 346. — Петдесет жълтици малко ми се виждат. Нека сто да бъдат. Ран Босилек, Р, 86. — Малко ли са му другите грехове, та и тука да ги трупа на врата си? — говореше бае Гето. М. Георгиев, Избр. разк., 146. Да се каже, че беше хубава — малко е, твърде малко! Др. Асенов, СВ, 117. Но хляба е малко, / но хляба не стига, деца. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 41.
4. За времетраенето на някакво действие — непродължително, недълго; кратко. Противоп. дълго. Като отидем у дома, ти не бързай да влизаш вкъщи, ами почакай малко на двора, додето обадя на моите синове. А. Каралийчев, ПС I, 18. Димка сякаш и сама се уплаши. Помълча малко, но в душата ѝ имаше злъч. А. Страшимиров, К, 17. В село Стефан малко стоеше — ден-два. Й. Йовков, СЛ, 158. Той я търпеше с усилие и гледаше колкото може по-малко да бъде с нея. Елин Пелин, Съч. III, 138. Той загледа из полето и добави: — В града няма да се върнем, ами ще походим малко, пък ще свием вляво. П. Спасов, ХлХ, 56. // С предл. подир, след. Не много дълго след нещо; наскоро, скоро. Противоп. много. Малко след завършването на гимназията девойката се срещна с млад швейцарски инженер, който обикаляше Черноморието. Др. Асенов, СВ, 75. Малко след това в тъмнината светват редица осветени прозорци и широко разтворена врата, от която излиза сноп светлина и залива мегдана. Й. Йовков, ΒΑΧ, 10. Малко подир това дойде и едно момиче. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 8. // Разг. Самостоятелно или в съчет. с предл. за. За кратко, непродължително време, не за дълго време. — Пено, Пено, ела малко де, — викна той и кимна с ръка. Елин Пелин, Съч. I, 183. — Аз ще те оставя малко, ще ида до Карнари .. ти ме почакай. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 173. Христо (към Милка, като показва на майка си): — Щом те изгуби малко от очите си, току се сепне — де е Милка? П. Ю. Тодоров, Събр. пр I, 404. Бях за малко на море. // Обикн. в съчет. с предл. преди. Означава незначителна отдалеченост от времето, момента, назовани със следващото наречие, съществително или подч. изр. Противоп. много. Най-сетне, малко преди обед, те излязоха от планинското дефиле. Г. Караславов, Избр. съч. V, 262. Малко по-късно някакъв шум ме накара да погледна из прозореца. Й. Йовков, Разк. II, 71. Възникнало малко преди четата на двамата войводи да мине Дунава, „Обществото“ се заема с нейната [на четата] подготовка. Ив. Унджиев, ВЛ, 107.
5. Означава степен, по-ниска от степента на признака, приета за нормална, обикновена. Противоп. много. — Вие защо ми задавате всички тези въпроси? — попита Евгени с малко рязък тон. Д. Ангелов, НЖС, 174. Той [мъжът ѝ] я гледаше озадачен и малко изплашен. Тя никога не е била толкова разтревожена и отчаяна. Г. Караславов, ОХ I, 408. Бащата стоеше неподвижен, малко прегърбен с ръце в джобовете. Вл. Полянов, ПП, 11. Сега в последното сражение, ти пак удържа, но вече ще умреш, защото си стар и немощен, защото умът ти работи малко бавно. Д. Димов, Т, 617-618. Всичко у него изглеждаше напето и хубаво: и черният му калпак, изшилен на върха и килнат малко назад. Й. Йовков, Ж 1945, 12. ● В сравн. степен. Мина една по-малко шумна улица и се озова на някакъв мегдан на оня край с градина. Ив. Вазов, Съч. ХII, 24. Данко Харсъзина, винаги по-малко деликатен, позволи си да потупа бай Ганя по врата. Ал. Константинов, Съч., 302. // Разг. В съчет. със същ. за лица. Означава невисока, слаба степен на съществуване, проява на тяхно качество. Макар да беше малко скъперник, не беше строг в сметките си, помагаше на хората и се грижеше за селските работи. Елин Пелин, Съч. I, 9. — Какъв недодялан ханджия! И малко идиот — мислеше си той. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 173. // С глаг. като искам, важа и др. Означава ниска степен в проявата на действие, назовано от глагола. Противоп. много. Малко исках да зная за тия стари църковни вражди и се радвах на световното съкровище повече от всякога. Ем. Станев, А, 61. — Свършено е, свършено е — подхвана Славян Дойков, за когото тъкмо в този момент малко важеше с кого е свършено, стига това да не попречи на семейното празненство и на веселото му настроение. Д. Ангелов, НЖС, 28. Давид се повърна, заобиколи и тъй се вмъкна под навеса, че почти никой не го забеляза. Пък и такова време беше дошло, че крайненци малко искаха да знаят ще ги чуе ли Давид или не. Й. Йовков, ЧКГ, 258. Те я поглеждаха враждебно, но тя малко се грижеше за разпространението на тия хлевоусти баби. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 153. // В превъзх. степен. В подч. изр. за време след когато. Означава най-слаба степен, възможност за осъществяване, извършване на нещо, на някакво действие. — Плю на чувствата ми, когато най-малко заслужавах това. Г. Стаматов, Разк. I, 81. Изведнъж, точно когато най-малко очакваше, вратата на кооперацията се отвори и на улицата излезе Пешо. П. Вежинов, СО, 135.
6. В съчет. с прил. в сравн. степен. Означава по-висока степен на признака, означен от следващото прилагателно. При едно малко по-голямо усилие да се подхвърли и приклекне, .., той изгуби равновесие. Й. Йовков, Ж 1945, 21. Тъй би било, ако у нашия железопътен управник .. имаше малко по-човешки чувства и състрадание към хората. Ал. Константинов, Съч., 239.
7. В съчет. с глаг. оставам, остана в 3 л. ед. Означава, че действието е било пред непосредственото си осъществяване, но не се е осъществило; без малко, за малко, насмалко. Докато изкарвал кравите, огънят тъй силно се разгорял, че малко останало да запали къщата. Ран Босилек, ВП, 90. Малко остана, щях да скоча да видя какво става, — говореше Нона. Й. Йовков, ЧКГ, 237. Проклети хлапаци, малко остана да ме пребият. К. Петканов, В, 20. — Кой знае каква е артистка. Помниш, малко остана да разплаче тати. Г. Стаматов, Разк. I, 71. — Боже господи, Цонке, малко остая да ме изкараш някой непобедим пълководец. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 50.
8. Като неопред. колич. числ. Със същ. Само членувано. а) Който представлява цялото неголямо количество от нещо, назовано от следващото съществително. Противоп. многото. За ден-два тя обра малкото слънчоглед, .., очука го, отвя го на старото решето и го сложи в хамбара. Ст. Марков, ДБ, 409. б) Който представлява неголям брой от нещо, назовано от следващото съществително. Противоп. многото. Аз пак срещам из безбройните навалици на улиците малкото мои познати — изгнаници от нашия край. Й. Йовков, Разк. III, 119. Смирненски не преставал да пише, освен може би през малкото дни на кризата. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 67. Малкото мъже, които бяха останали, бяха мирни занаятчии, кураж нямаше в сърцата им. Й. Йовков, СЛ, 86.
9. Като прил. С отвл. същ. Обикн. нечленувано. а) Който не продължава много, не трае дълго; кратък. Противоп. дълъг. Като помълчаха малко време за приключението във воденицата, Викентий се приготви да му каже лека нощ. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 27. След малко пауза почна: — Какво имате днес за урок? Н, 1895, бр. 13-14, 108. На изгрев слънце те дадоха малко почивка на конете в един шумак. Ив. Вазов, Съч. ХII, 144. — Неизвестно — каза подир малко двоумение студентът. Ив. Вазов, Съч. VIII, 18. б) Който съществува, среща се или се проявява в незначителна степен, много под необходимото. Противоп. много. — Някакви войници идеха насреща ни, .. Малко надежда и малко кураж носеха те. Й. Йовков, Разк. II, 136. — Пък и от нашите [жени] може да има такива, ама ние ги затриваме за нищо. От малко акъл ги затриваме. Л. Александрова, ИЕЩ, 290. Малкото смущение, интерес и любопитство, които предизвика с идването си, изчезват и той автоматично се превръща в болнична вещ. Л. Стоянов, Х, 112. ● В съчет. с роднина. Далечен. Дойде ни на гости една наша позната учителка, .., и доколкото си спомням, по някаква женска линия и малко роднина ни се пада. Г. Караславов, Избр. съч. II, 438. Там не щеш ли, сещам се, че имам един нашенец .. заселен отдавна, .., малко роднина ми се пада. Ив. Вазов, Съч. IХ, 46. в) Който съществува в ограничен размер, количество или се проявява в незначителна степен, но достатъчна за нужната цел. Противоп. голям. — Малко надежда имай в нас .. От що се боиш? — заговори Липо да утеши баща си. Елин Пелин, Съч. I, 122. Трябваше просто малко воля и един кираджийски кон. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 4. — Я си дай малко труд и помисли — защо непременно искат да те убият? К. Петканов, МЗК, 126.
10. Като същ. малко<то> ср. а) Не голям брой лица; малцина. Противоп. мнозина. Малко ли са се убивали от тая пуста любов. Ив. Вазов, Съч. ХII, 12. Той бе един от малкото, призвани / това, което иде да възпеят, / един от тез малцина ще милеят / за труженика благ не видял ден. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 25. б) Само членувано. По-малката част, по-малкият брой; малцинство. Противоп. мнозинство. Едни от нас, по-малкото, хванаха надясно пътя за Чамкория, останалите потеглиха за Самоков. Ив. Вазов, Съч. ХV, 158. в) Нещо, което се възприема като минимално количество, обем; минимум. Противоп. максимум. Правителството не беше в състояние да осигури за населението даже онова малко, което се предвиждаше за задоволяването му по линията на нарядното снабдяване. Сл. Трънски, Н, 123-124. Той приказваше малко, но и малкото, което казваше, беше ясно, умно, отмерено. Й. Йовков, ПК, 6. г) Нещо, което е с незначителна, неголяма стойност, не е толкова важно, значимо. Противоп. голямо<то>. При сблъскване всеки губи по нещо от първоначалната си сила и от първоначалната си същност. Важно е да уясним какво малко сме готови при сблъскването, за да не загубим голямото. Й. Вълчев, СКН, 498. Тя, слава богу, си може. Както свършва голямото, така ще и малкото. Да се знае барем, че всичко си тя върши. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 237.
11. Като частица. Само в превъзх. степен. а) За подчертаване, че се изключва всичко друго освен това, за което става дума в следващата част на изречението; поне. Иларион навярно, за да го [множеството] успокои, за да внесе благоразумие и спечели време, се е съгласявал най-малко с общата оценка за безизходността на нашия въпрос в момента. Т. Жечев, БВ, 195. И това [уголемяването цената на материите] става тогава, когато платата на работниците, които произвеждат тия материи, се или намалява, или най-малко си остава същата. Г. Кирков, Избр. пр I, 49. б) Само в превъзх. степен. За изразяване на съмнение, че някой или нещо е в състояние да направи, да извърши нещо или да стане причина за нещо. Най-малко Друмев, .., е могъл да бъде винен в несериозно отнасяне към задълженията си като член на Книжовното дружество. М. Арнаудов, БКД, 185. Човешката ръка най-малко е могла да посегне на дърветата, които растат по стръмните урви на доловете. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 12.
◊ Вземам / взема малко вятър. Разг. Разхождам се на открито, за да се разведря. — Да излезем да вземем малко вятър — извика Хаджият. Ив. Вазов, Съч. VI, 76. Екстра без малко. Жарг. Не много добре, зле. Питах го как е със здравето, а той ми отговори: „Екстра без малко.“
~ Без малко. а) Означава, че има недостиг на определено количество, брой от нещо. —