маниѐр - единствено число, нечленувано маниѐра - бройна форма маниѐрът - единствено число, членувано - пълен член маниѐри - множествено число, нечленувано маниѐрите - множествено число, членувано
МАНИЀР м. 1. Обикн. мн. Със съгл. опред. Начин на поведение, държание на човек в обществото. Той [лекарят]
бе млад, .., с много широка култура и добри маниери, които му помагаха да се лансира навсякъде. Д. Димов, Т, 396. Вежливостта е най-съвършената форма на добрите маниери. За усъвършенстването си тя изисква търпение, самообладание и време .. Чрез хармоничното съчетание на гласа, жеста, движенията, думите и делата, се дава израз на благородството. Р, 1926, бр. 232, 3. Най-строго се изискваше при храненето да се създават навици на изискан маниер, като се спазват утвърдени правила за държане на вилицата и ножа, за служене със салфетка и пр. П. Илиев, ЛВ, 39. Груби маниери. Просташки маниери.See more2. Само ед. Начин на действие, поведение на някого. Взимам чашата си и ставам, защото тоя маниер да се разговаря през две помещения ме дразни. Б. Райнов, С, 1972, кн. 11, 44. Инструкторът добре е усвоил маниера на заетите началници, които безцеремонно хокат подчинените си и им затварят телефона. М. Марчевски, П, 284. Ние ставаме заран, облачаме се, закусваме, .., и всичко това се прави вечно все на един и същи маниер. Ив. Вазов, Съч. ХV, 100. Аз се разположих удобно на старото си място и при това с малко нехаен маниер, колкото да подчертая пред Ахтунг моето сегашно превъзходство. П. Вежинов, ЗНН, 40-41. // Eд. и мн. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Специфичен за някого начин на извършване на някакво действие, движение, жест и под.; навик, привичка. Непознатият спокойно и с изтънчен маниер на аристократ държеше цигарата и пушеше. В. Нешков, Н, 140. Тя [учителката] ме погали по косата и каза: — Не си приличат с брат си, но имат нещо общо в маниерите. К. Калчев, ПИЖ, 135. При едно кратко гостуване на Боян в родния му град миналата есен той му се бе видял наедрял, малко напълнял и придобил някои маниери, които Георги шеговито нарече „артистични“. Ем. Манов, ДСР, 445.
3. Прен. Само ед. Специфичен начин за творческо пресъздаване; похват. Запленен от класическите образци на древните ваятели и обикнал техния маниер на работа, Андрей Николов заминава за Италия. ОФ, 1958, бр. 4264, 3. Този маниер на характеристика на героя е допустим при някои случайни, епизодични лица в романа. С, 1951, кн. 5, 166.
— Фр. maniére.