ма̀ска - единствено число, нечленувано ма̀ската - единствено число, членувано ма̀ски - множествено число, нечленувано ма̀ските - множествено число, членувано
1 фалшивост (книж.) - неискреност - лицемерност - лицемерие - византийщина (книж.) - велзевулщина (книж.) - велзевулство (книж.) - двуличие - двуличност - маска (прен.) - фалш - йезуитство (книж.) - демагогия (книж.) - фарисейство (книж.) - фарисейщина (книж.) - йезуитщина (книж.)
- 1. маска
- - За гуска – маска
See more- - Свалям/сваля маската
- - Свалям си/сваля си маската
- - Смъквам/смъкна маската
- - Смъквам си/смъкна си маската
- - Снемам/снема маската
- - Снемам си/снема си маската
МА̀СКА ж. 1. Изображение във вид на човешко лице, животинска муцуна или някакво фантастично същество с отвори за очите и устата, изработено от хартия, картон или други материали, което служи за прикриване на лицето. А да гледаш филмите на Рокамбол и да нямаш маска от черен плат с изрязани дупки за очите и с ластик, за да се дърпа под козирката, беше невъзможно. О. Василев, УП, 18-19. — От всеки край имаше по един човек. За да не се познават един друг, те си поставяха маска на лицето. Ив. Унджиев, ВЛ, 337. Един вечер са случи да повикат Рада с мъжа ѝ на едно угощение, дето трябаше сички, които са на това угощение, да бъдат с пребулено лице, или с маски, тъй щото да са не познават един други. Ил. Блъсков, РК, 28. Една нощ видях насън да слиза от небето огнената птица, / .. / но в същия миг един мъж в черна маска се изпречи, / .. / и аз тръгнах подир него като по магнитна жица. Е. Багряна, ЗМ, 87. Бал с маски. // Изк. Такова изображение, поставяно върху лицата и главите на актьорите в театъра (в античния театър, традиционния източен театър и др.), на изпълнителите на култови обреди и др. Актьорът .., с помощта на особени високи обувки добивал висок ръст, обличал се с твърде разноцветни широки дрехи, с наметало, .. Най-после той си поставял маска, съобразно с ролята, която играел. БР, 1931, кн. 6, 197-198. Представленията ставали при дневна светлина, ..; актерите си туряли маска съответствено с ролята, сиреч трагическа или комическа. Н. Михайловски, РВИ (превод), 129. Закачена на особен кол, висеше свещената маска, направена от кокал и кожа, с глиганови зъби и биволски очи. Н. Хайтов, Л, 122. На всеки рог висеше по някоя вещ: танцувална маска, колчан стрели и бамбуков лък. Гр. Угаров, ПСЗ, 153. Кукерска маска.
2. Човек с такова изображение на лицето; маскиран човек. Нашият голям и извънредно весел първоаприлски карнавал отдавна е започнал. В празнично украсената зала са се събрали стотици маски от цялата страна. П. Незнакомов, СМ, 48.
3. Прен. Само ед. Обикн. с опред. Престорено изражение на лицето, под което се прикриват действителните чувства и преживявания. Юзбашията стана и лицето му отеднаж придоби друг израз — маската на изтънчена учтивост изчезна и се показа там надменната физиономия на заповедник. Д. Талев, И, 89. Сега Херакли се молеше, пълзеше като охлюв, но експертът го гледаше хладно. Маската постигна ефекта си, рутината на търгаша бе победила слабите нерви на изнудвача. Д. Димов, Т, 509. Видях, че лицето ѝ [на мама] е изморено и тъжно. Допреди малко носеше маската на любезна домакиня, като отиде в хола, вероятно пак ще се усмихне приветливо. Ст. Христозова, ДТСВ, 46. Лицето му беше пак така пълно, румено, доволно, .. Една маска от студена замисленост бе метната въз него. Ив. Вазов, Съч. ХI, 195. // Изражение на лицето, което някой придобива под въздействието на някакво състояние, чувство и под. (обикн. при страх, болка и др.). Мъка прибулва лицето на домакинята, то става пепеливо, болката го покрива с грозна, враждебна маска. Др. Асенов, ТКНП, 261. Лицето му се отпусна в спокойна и дружелюбна маска. С. Северняк, ОНК, 45. Това също дете е наредено да ни прислужва. Много пъргаво, много послушно, но то вече носи на лицето си бледата маска на манастирската повехналост и апатичност. Ив. Вазов, Съч. ХV, 28. Неусетно погледът му се спря на пълничкото, бяло, но изцапано с кръв и обезобразено от мъчителна смъртна маска лице на гимназистката. Х. Русев, ПС, 7.
4. Прен. Само ед. Престорено поведение, престорени действия, скриващи истинската същност на някого или на нещо; престореност, прикритост. — Ах! Значи, това расо, тия богомолства, това смирение — всичко това, татко, било .. — Маска, маска, дъще, за да приспивам подозрението. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 36. Не беше ли тя [Хаваджиева] една добра актриса върху сцената на живота? — питаше се той. И всичко това, което така властно го привличаше, не беше ли само маска на една ловка авантюристка ? Г. Караславов, Т, 28. Неговата [на Яворов] усмивка им изглеждаше престорена, неговата вежливост — маниерна, шегата и словоохотливостта му — изкуствени и цялата тази благовъзпитана маска сякаш повече увеличаваше „ледената стена“. М. Кремен, РЯ, 520. Заявявала [Екатерина II], че абсолютната царска власт е необходима в Русия и се представяла за просветен монарх. Всичко това обаче било лъжлива маска на изпълнената с деспотизъм и насилие политика в защита на дворянството. Ист. VIII кл, 1965, 33.
5. Характерен външен вид, типично изражение на актьор при сценична игра. Иван-Асен и Ивайло като сценични образи са получили своя специфичен отпечатък от внушителната, богато пластична маска и скулптурната фигура на С. Огнянов. Б. Ангелов, ЛС, 284. У актьора Кирков данните бяха вродени и природно завършени. Глас, маска, фигура, жест, ход — всичко бе съгласувано. БНТ, 1947, бр. 300-301, 3. Колкото по-леко и по-естествено душевното преживяване намира израза си в маската на актьора, толкова апаратът, сценично-душевният апарат на актьора, е по-чувствителен. Ст. Грудев, АБ, 37. Създадоха се вече редица щампи за различните категории хора, които действат и говорят по приблизително еднакъв начин в различните пиеси. Те имат и почти установена вече постоянна сценична маска. Т., 1954, кн. 1, 22.
6. Отливка от гипс или друг материал от човешко лице, обикн. на покойник. На стената зад рояла бе прикачена гипсова посмъртна маска на Бетовен. П. Славински, МСК, 46. Широкото легло беше покрито с бански китеници, над леглото на стената беше закачена маската на Яворов. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 320. Курулните сановници имали право да поставят у тях си, в къщи, свои вощяни бюстове и маски. Н. Михайловски, РВИ (превод), 296. В къщата-музей „Иван Вазов“ са поставени сърцето, мозъкът и посмъртната маска на поета.
7. Предпазна или изолираща превръзка, покритие на лицето. Операцията е към своя край .. Лекарите уморено свалят маските си. ВН, 1959, бр. 2501, 4. Носенето на марлени маски за предпазване от пръски в големи работни колективи е наложително. Пр, 1952, кн. 5, 51. Ярмомелкаджията тъкмо опушваше кошер. Работеше без тюлена маска и замаяните пчели пълзяха по пълните му бузи. Л. Михайлова, Г, 40.
8. Спец. Обикн. с опред. Уред или приспособление за предпазване или изолиране на лицето от задушливи газове, прах, вода или удар при някои видове работа или спорт (фехтовка, хокей и др.). Един доброволец пожела да го спуснат в купола, за да разузнае къде е огнището на пожара. Надянаха му противогазова маска, .. и го спуснаха. А. Каралийчев, ТР, 55. За защита на дихателните органи и очите от радиоактивния прах при липса на противогаз може да служи противопраховата платнена маска. Н. Иванов и др., ГО, 54. За предпазване от праха трябва да се използват машини, затворени в дървени или железни кожуси, .. и работниците да носят очила и дихателни маски. В. Пеев, МК, 91. Кривото беше свалил електродната маска и очукваше шлака от заварените шевове. Д. Кисьов, Щ, 378. Ако просто потопим лице във водата и отворим очи, всичко се вижда мъгляво и разлято. Единственото, което може да помогне на наблюдателя, това е маската. Д. Богданов, ТА, 58. // Мед. Част от апарат за снабдяване с кислород или наркоза, която се поставя плътно върху устата и носа на болния при хирургична операция и др. Провериха сърцето ѝ, сложиха наркотична маска на лицето ѝ. Б. Болгар, Б, 85. Когато бях на шест години, професор Янков ми прави трепанация. Спомням си, че преди да заспя под хлороформовата маска, трябваше да броя на глас. Н. Стефанова, ОС, 39.
9. Спец. Обикн. с опред. Козметично средство, обикн. във вид на гъста каша, с което се покрива лицето или шията за подхранване или лечение на кожата. Подходяща е и маската от медицинска хума — каолин, който се смесва с розова вода или с прясно мляко. ВН, 1961, бр. 2914, 4. Докато ми обясняваше какво значи козметична маска, счупи две пресни яйца и с жълтъците започна да маже лицето си. ВН, 1959, бр. 2498, 4. За порестата кожа са твърде полезни белтъчните маски със стипца, с лимонов сок и с пресен календул или квасните маски. ВН, 1961, бр. 3073, 4. За подобряване и поддържане цвета на кожата са служили особни тестяни маски, които се поставяли нощем върху лицето. Р, 1927, бр. 240241, 2.
10. Техн. Тънка метална пластинка с дупки, поставена зад екрана на телевизионен приемник. Успоредно на мозайката се разполага тънка метална пластинка с голям брой кръгли отверстия, наречена маска. Д. Мишев и др., ТТ, 336-337.
◊ Комедия (театър) на маските. Театр. Вид италиански театър от средата на ХVI-ХVIII в. с постоянни действащи лица, традиционни сюжети, но свободно импровизирани текстове.
~ Върша (извършвам / извърша и под.) нещо под маската на друго нещо. Върша нещо, като прикривам подбудите и намеренията си и създавам друго, лъжливо впечатление за тях. На сцената ярко е изразена омразата на Толстой към лицемерието на стария строй, дето под маската на добродетелта са се извършвали най-тъмни и позорни дела, обезобразявал се е човешкият живот. Н. Лилиев, Съч. III, 227. Аз открито говорех, .., че народната свобода и народните права безмилостно се тъпчат от една шепа безнравствени властолюбци, .., които .. под маската на либерализма вършат най-тирански и ретроградни работи. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 34. Крия (скривам / скрия, прикривам / прикрия) нещо под маската на друго нещо. Прикривам истинската същност на нещо, като създавам друго, лъжливо впечатление. Те [недоволниците] ненавиждаха и четиримата, .. Но всичко това те криеха доста умело под маската на съмнително приобщаване. Д. Димов, Т, 695. Най-отвратително е лицемерието, когато се прикрива под маската на груба прямота и войнишка откровеност. Е. Каранфилов, Б III, 59. Крия се (скривам се / скрия се, прикривам се / прикрия се) под някаква маска; Крия се (скривам се / скрия се, прикривам се / прикрия се) под маската на някого или на нещо. Прикривам истинския си образ, истинските си намерения, като създавам друго, лъжливо впечатление. Госпожа Πернел: — Да, ето ви човек, достоен за похвала. И аз не ще търпя без гняв, ни миг дори, развейпрах като вас Тартюфа да кори. Дорина: — За вас е той светец, но вярвайте ми вие: безбожен лицемер под маската се крие. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 155-156. Свалям / сваля (смъквам / смъкна, снемам / снема, махвам / махна, хвърлям / хвърля) маската на някого или на нещо. 1. Разкривам истинския образ на някого, показвам някого в истинския му лик; разобличавам. „Дунав“ сваля съвсем маската на Огнянова: изображава го цял! Ив. Вазов, Съч. ХХII, 129. Да смъкнем маските на тези, които изпратиха войници с ножове срещу нас, цар Фердинандовите слуги, крепителите на мракобесието и думбазите! Към военния клуб, граждани! Ем. Станев, ИК I и II, 125. Ала славата на поета се помрачава. В „Пътни картини“ той снема маската на угнетителите. БР, 1930-1931, кн. 7, 220. 2. Отстранявам нещо, което прикрива истинския лик на нещо друго. — Не Катя, повярвай ми, да снемем маската на официалността, само ти си била в моята мисъл, в моето сърце. Ст. Чилингиров, РК, 90. Двамата турци хвърлиха тогава маската на кротостта. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 22. Свалям <си> / сваля <си> (смъквам <си> / смъкна <си>, снемам <си> / снема <си>, махвам <си> / махна <си>, хвърлям <си> / хвърля <си>) маската. Разкривам истинския си образ, показвам се такъв, какъвто съм. — Ще ти разкрия истинския живот, .., ще видиш и хората такива, каквито са .. — По кръчмите и комарджийниците, момче, хората свалят маските си. Д. Талев, ГЧ, 385. — Какво има да шпионира? — смъкна лицемерната си маска фабрикантът. Д. Кисьов, Щ, 208. Той [генерал Заимов] се сблъсква не само със стария си отколешен враг Борис, който е махнал благодушната си маска и разкрива своето истинско лице, но той се сблъсква с човешката подлост. Е. Каранфилов, Б III, 44. Но скоро и тука тия небесни същества и приятели хвърлиха маските и толкова жестокосърдечни и безчеловечни ся показаха, щото простодушните туземци отзеха за нищо друго, освен за зверове человекообразни. П. Кисимов, ΟΑ (превод), 184. Слагам <си> / сложа <си> (турям <си> / туря <си>, надявам <си> / надяна <си>, поставям <си> / поставя <си>) някаква маска; Слагам <си> / сложа <си> (турям <си> / туря <си>, надявам <си> / надяна <си>, поставям <си> / поставя <си>) маската на някого или на нещо. Скривам своята истинска същност, като се представям в друга светлина. Ройтер беше леко учуден, но се въздържа и тръгна навън. Той винаги умееше да си слага маска на мълчаливец. Х. Русев, ПЗ, 195. За да сложи демократична маска на лицето си, диктатурата произведе още през ноември 1923 година парламентарни избори. Мл. Исаев, Н, 97. В този безочлив тон на Калиопи се криеше виноватост на гузен човек, който си туря маската на изкуствено негодувание. Ив. Вазов, Съч. IХ, 35. Добра бе надянала маска на смирение и кротост, дори и гласът ѝ приличаше на котешко мрънкане. Д. Талев, И, 431.
— От фр. masque.