махала̀ - единствено число, нечленувано махала̀та - единствено число, членувано махалѝ - множествено число, нечленувано махалѝте - множествено число, членувано
- 1. махала
- - Вдигам/вдигна махалата
See more- - Размирявам/размиря махалата
- - Събирам/събера махалата
МАХАЛА̀
ж. Разг. 1. Част от населено място (град или село); квартал. Насреща, между Филиповата кръчма и другата махала на селото, гдето се белееше и черквата, имаше широк, прашен мегдан. Й. Йовков, ЖС, 203. Няма вече мир в село Цепилово, няма спокойствие. От четири махали село, на пет партии се разцепило. Елин Пелин, Съч. IV, 178. Стоян наближи крайните градски махали далечко преди да се раздени. Д. Талев, ЖС, 15. Сборището на жените от нашата махала беше пред къщната ни врата. Ст. Чилингиров, ХНН, 71. „Трено, пиленце шарено! / Вο ваша горна махала / дал има моми хубави“. Нар. пес., СбБрМ, 436. Циганска махала. Еврейска махала. Тракийска махала. l Като съставка в името на част от населено място. В Белизненската махала една крава беше родила теле с две глави. Й. Йовков, СЛ, 84. По това време се разнесе слух, че Стойне Димитров от Самоковската махала избягал от фронта и пристигнал тук — в село. Кр. Григоров, Н, 200. Гледам го дядо Груйо от Мутарската махала, премигва, кашля се и като първоотделенец срича. Кр. Григоров, Η, 132.See more2. Събир. Хората, които живеят в тази част на населеното място. Навън у Милкини, страшна врява .. Цялата махала се е събрала. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 137. — Е, кога най-сетне ще хапнем от твоя дивеч? — О, ще видиш, скоро ще видиш! — отговаряше баща ми. — Още не съм почнал здраво, но почна ли веднъж — цялата махала ще има да преяде! СбХ, 73. Вечер, като се върнеха от чужда работа в бедната си къщичка, те [братчетата] свиреха и пееха до късна нощ, та веселяха махалата. И. Петров, НЛ, 57.
3. Малко отдалечено селище, което административно се отнася към по-голямо село или град. Бракониерите от околните махали и села избиваха във всяко време на годината дивеча и ловяха пъстървата с всички законни и незаконни средства. Ем. Станев, ПЕГ, 5. По села и паланки, по махали и колиби плъзнаха шпицкоманди на лов за метежници. Мл. Исаев, Н, 82-83. Обектите започват близо до малките селища Пчелински рът и Злати рът. Тези селища, с махали в съседните падини зад къдравите зелени баири, са потънали в тишина и спокойствие. Г. Караславов, ПМ, 11. Загубите, които произлизат от пожари, станали в землищата в селата, махалите, колибите и по-малките градове, .., се обезщетяват. Хр. Даалиев, ТИА, 150.
4. Прен. Неодобр. Място, където се водят празни приказки, където се клюкарства, одумва и под. Превърнаха учреждението в махала.
◊ Вдигам / вдигна (събирам / събера) махалата. Разг. Неодобр. Викам много силно или шумно разгласявам нещо така, че всички да научат. Герго пристъпи към нея, сдръжал гнева си: — Гано, не събирай махалата! Бива ли така ? Било каквото било, забрави .. Върнете добичето в стопанството, отдето сте го взели. Има закон .. Помисли! Ст. Даскалов, СЛ, 52. Белчо се развика, събра махалата да видят, че Димо е счупил клон [на крушата]. К. Петканов, МЗК, 292. — Не викай така де! — обърна се Петровица към Николовица. — Влезте вкъщи, па се разправяйте, дигнахте цялата махала! Г. Караславов, ОХ II, 527.
— От араб. през тур. mahalle. — Други (диал.) форми: махла̀, маала̀, мала̀.