мѐко -
See more
МЀКО нареч. 1. С меки постелки. Противоп. кораво, твърдо.
Той минаваше под сянката на акациите, .., хвърляше се и лягаше на една пейка, удобно и меко постлана. Й. Йовков, ПК, 107. Като наближи зимата, язовецът се приготвя за зимен сън. Предварително постила меко жилището си и си приготвя малък запас храна. П. Петков, СП, 20.See more2. Като сказ. опред.: а) Означава, че някъде се усеща, чувства меко време. Противоп. остро. Меко и топло е навън. Баба Марта е дошла. Т. Влайков, Пр I, 193. В колата на Влахов му се приспа. Влахов свали стъклото и влажният вечерен въздух меко заудря лицето му. А. Наковски, БС, 132. б) При лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се усеща нещо меко (обикн. при седене, лежане). Противоп. кораво, твърдо. Седа ли се на софра, най-напред ще седне дедо Дичо, а една от снахите ще му подложи възглавничка, та да го не убива, да му е меко. М. Георгиев, Избр. разк., 45.
3. При падане, движение — без трясък, без сътресение. Видя само, че нещо бяло се мярна между учителката и офицера и меко падна на земята. Й. Йовков, Разк. III, 15. — Готов е — каза агентът, като провери пулса на удушения и пусна ръката му; тя меко тупна на цимента. Х. Русев, ПЗ, 156. Прошумоля ветрец в клоните на дървесата, .. прясна ароматна вълна влезе в стаята. Някъде навън меко претрополя волска кола и заглъхна. К. Константинов, СЧЗ, 119. Наоколо, печално и тихо, звучеше песента на щурците и само стъпките на Желязко и Латинка отекваха отмерено и меко в пепелта на дълбокия коловоз. Г. Караславов, СИ, 194-195.
4. Прен. При глаголи гледам, поглеждам / погледна, казвам, река и под. — с доброта, добронамереност, без злоба, омраза; нежно, гальовно. Той ме изгледа по-меко и казва ми няколко думи. Т. Влайков, Пр I, 144. Напред вървеше едър като планина матрос с килната към темето фуражка. Яката челюст, .., и изпъкнали мощни скули придаваха особена суровост на лицето му, а очите гледаха меко изпод големи, черни вежди. Д. Добревски, БКН, 9. Когато забележим нещо добро, разумно, ние можем да се намесим, да посъветваме, да въздействаме .. Разбирате ли? Погледна я меко, окуражаващо. Б. Болгар, Б, 125. — Хайде, тръгваме — каза меко довереникът. Д. Фучеджиев, Р, 47. Очаквах, че Страшимиров ще се намръщи, дори че ще се ядоса. Но той остана спокоен и замислен. Сетне ме погледна изпитателно и каза меко, но внушително: — Така и трябва. От партията вие няма да се делите. Г. Караславов, БП, 36-37. Само едно ще ти кажа, Кузмане — додаде по-меко старият, — ти си добър и честен човек и където да те пратят и чиито заповеди да изпълняваш, ще си останеш такъв. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 189.
5. При глаголи, чието значение е свързано с предмети като камбана, часовник, вода и под., издаващи някакъв звук, глас, мелодия — приятно, напевно. Меко и сипкаво се струеха задушевните звуци и в тях сякаш нареждаше и ридаеше жива човешка душа. Й. Йовков, Ж 1945, 18. Откъм площада зазвъня камбаната на градския часовник. Меко и мелодично се носеха звуците в нощната тишина. А. Гуляшки, СВ, 219. Два гласа се борят, гонят се, после поемат заедно меко и плавно. РД, 1949, бр. 47, 4. Къщата, .., беше тиха. Само голямото махало на часовника, окачен на стената, меко тракаше под стъклото. Ем. Станев, ИК I и II, 243. Беше още рано;..; под сянката край водата, полъхваше влажна топлина, водата шуртеше от лъскавия чучур меко, приспивно. Д. Талев, ЖС, 207. Те [стопаните] разпрегнаха добитъка и подкараха стадата към корията, където под разлистените дъбови корени меко клокочеше плитка бара. А. Гуляшки, СВ, 9.
6. При глаголи грея, пека, светя и под. — не много силно, умерено, приятно. Един есенен ден, .., когато слънцето пече меко, .., Сали Яшар стоеше на пейката си и забеляза, че към него се приближаваше Джапар с преметната на рамо пушка. Й. Йовков, ПК, 19. От синьото небе, от слънцето, което грееше меко, без зной и омара, от планината, полето и хълмовете, потънали в пламъци на умираща растителност, лъхаше спокойствие. Д. Димов, Т, 14. Спокойно и тихо беше в тоя кът, меко осветен от матовия глобус на лампата. А. Гуляшки, МТС, 92. Небето беше облачно открай докрай, златният кръст на близката църква светеше меко, без блясък в здрачното утро. Д. Талев, С, 134.
7. Езикозн. За произнасяне, за изговор — по мек начин; небно, палатално. Някои съгласни изговаряше меко както в родния си диалект.