мѐкост - единствено число, нечленувано мекостта̀ - единствено число, членувано
See more
МЀКОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Качество или състояние на мек (в 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14 знач.); мекота. Противоп. твърдост.
Полека-лека той се свикна с длъжността си, .., доби свобода и мекост в обноските. Ив. Вазов, Съч. Х, 162. Елементите, от които авторът [Васил Друмев] е създал тия два типа [Петър и Иван], единият готов, от мекост на характера .., да иде до престъпно малодушие, другият безпощаден в своята енергия и решителност, той ги е намерил в себе си. К. Величков, ПССъч. VII, 78. Тоя характер на оригинала [на Верхареновите стихотворения] не може да се предаде с руска реч, чиято сила е не в енергията и не в резкостта на образите, но в мекостта, в лекостта на преходите от образи към чувство, от мисъл към настроение. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 142. Мекост на кожите. Мекост на месото.See more2. Фон. Допълнителна артикулация на звукове в човешката реч чрез повдигане или преместване на средната част на езика към твърдото небце. Мекостта на българските съгласни, която, сравнена с мекостта на съгласните в другите славянски езици, е средна по сила, разнообразява мелодията на изречението и я прави по-звучна. Т, 1954, кн. 5, 27.