мекота̀ - единствено число, нечленувано мекота̀та - единствено число, членувано
МЕКОТА̀, мн. няма, ж. Качество или състояние на мек (в 1-14 знач.); мекост.
На около двеста метра пред нас започваше гъста букова гора. Тя ни теглеше с мекотата на падналата ланска шума. Д. Жотев, ПМИ, 113. Той пое вързопа с разтреперани ръце, непохватно, усети мекотата на одеялото. В. Ченков, ПС, 132. „Отче наш, иже еси на небеси, да светится имя твое ..“ — Ясно се чуваха и женски гласове, които се отделяха с мекотата си. М. Смилова, ДСВ, 81. Букът е започнал да жълтее и в пастелната мекота на неговите багри тук-там пламтеят диви круши. С. Сивриев, ЗСБ, 135. Вазов не изменява на себе си в способността да пленява с нежността и мекотата на езика. К. Величков, ПССъч. VIII, 139.See more