мета̀ - първо лице, единствено число, сегашно време метѐш - второ лице, единствено число, сегашно време метѐ - трето лице, единствено число, сегашно време метѐм - първо лице, множествено число, сегашно време метѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение мета̀т - трето лице, множествено число, сегашно време мѐтох - първо лице, единствено число, минало свършено време мѐте - трето лице, единствено число, минало свършено време мѐтохме - първо лице, множествено число, минало свършено време мѐтохте - второ лице, множествено число, минало свършено време мѐтоха - трето лице, множествено число, минало свършено време метя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време метѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време метя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време метя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време метя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време метѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение метя̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие метя̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие метя̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие метя̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие метя̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие метя̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие метя̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие метя̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие метя̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие метѐйки - деепричастие мѐл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие мѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие мѐла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мѐлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие мѐло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мѐлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие мѐли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие метя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие метя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие метя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие метѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие мѐтен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие мѐтения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие мѐтеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие мѐтена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие мѐтената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие мѐтено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие мѐтеното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие мѐтени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие мѐтените - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. мета
- - Мета улиците
МЕТА̀, - èш,
мин. св. мèтох, прич. мин. св. деят. мел, несв., прех. 1. С метла събирам боклук, отпадъци, прах и под. от някаква повърхност (под, улица, двор и др.). Ранобудни невести дигат пушилка — метат дворовете. А. Каралийчев, ПГ, 160. Еснафите отваряха вече дюкяните си и чирачетата подливаха и метяха пред тях. В. Геновска, СГ, 30. Дядо Танас блъскаше, тропаше, метеше и пръскаше пръстта с мокра метла. Ив. Карановски, Разк. I, 24. Додето чиракувах у баеви Тотови, гледах добитъка, ринех оборете, метях по двора. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 4. Прошетаф рано на утро, / догледаф моме убаво, / къде ми двори метеше. Нар. пес., СбБрМ, 457. Свила се вила вихрушка, / горе небе лижеше, / доле земята метеше. Нар. пес., СбВСтТ, 348.See more2. Прен. Разг. В съчет. със същ. земя, пοд и под. За дреха, опашка — влача се по земята. — Върви се облечи, стига си мела пода с тая роба. Ем. Станев, ИК III, 197. През корема му беше превързана дълга престилка, с нея метеше земята. Й. Радичков, СР, 31. Щом разпрати хората си на работа, бригадирът Голям Крушко си натъпка широките крачоли в чорапите, за да не метат праха, и пое къмто къра. Б. Обретенов, С, 151. А Кума Лиса метеше с опашката си пътеката. А. Каралийчев, ТР, 38. Твойта болест от три моми хубави, / .., / с кундурките сокаците ронеха, / с фустите си сокаците метеха. Нар. пес., СбВСтТ, 669.
3. Прен. Премахвам нещо бързо или наведнъж в голямо количество. Пред дъжд козите бръстеха прибързано, .., сутрин всички бяха чевръсти и метяха наред гората, привечер ставаха придирчиви, подбираха само мека шума и крехки филизи. Й. Радичков, СР, 7. Трети се завъртя като пиян и кротко легна на синора, където куршумите метяха жълтеникавото стърнище отсам реката. Ем. Станев, ИК III и IV, 466. мета се страд. Не е добре, когато се мете, да се замита към вратата. СбНУ VI, 89.
◊ Мета улицата. Разг. Скитам без работа и без цел; миткам, шляя се. С вършина да ги метеш. Диал. В голямо количество са, в изобилие са, много са. Богат човек, със саанска коза и крава, кокошки има пълен двор, с вършина да ги метеш. Г. Краев, Ч, 162.