мечта̀телен - единствено число, мъжки род, нечленувано мечта̀телния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мечта̀телният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мечта̀телна - единствено число, женски род, нечленувано мечта̀телната - единствено число, женски род, членувано мечта̀телно - единствено число, среден род, нечленувано мечта̀телното - единствено число, среден род, членувано мечта̀телни - множествено число, нечленувано мечта̀телните - множествено число, членувано
МЕЧТА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е склонен да мечтае, да се отдава на мечти. —
Хайде, Мери, стига си мечтала! — .. Мечтателната Мери се сепна. Хр. Смирненски, Съч. III, 127. Беше повече мечтателна натура, приказваше за околосветско пътуване, за невиждани светове. Кр. Григоров, Р, 115. Тодор беше тих, мечтателен младеж, внимателен и нежен. Д. Марчевски, ДВ, 49.See more2. За очи, поглед, изражение — който е присъщ, свойствен на човек, отдаден на мечти, мечтаещ; замечтан. А пред затворения буквар, сякаш унесени в чудно хубава приказка, жадно слушат малките ученици, с подпрени на ръцете си глави, с мечтателни очи. Й. Йовков, Разк. III, 125. Най-старият, дядо Коста, седеше с кръстосани крака до самия огън и пушеше къса луличка. В сивите му очи подскачаха отражения от пламъка, сухото му мечтателно лице бе озарено от блажени мисли. Елин Пелин, Съч. V, 21. Сега погледът на следователя беше мек, дори мечтателен. М. Марчевски, П, 125. ● Обр. Денят се бе смълчал и със спрян дъх се бе заслушал в мечтателната песен на реката. Елин Пелин, Съч. II, 81.
3. Остар. Който е плод на въображението; фантастичен, въображаем. Суеверие ще рече, кога вярваш неща, които не съществуват нето във вярата, нето в този божий свят, .. Напр. дето вярват на .. самодиви, .. и други такива мечтателни духове. П. Кисимов, ΟΑ II (превод), 54. Герман щеше да полудее от радост, ако син му, .., възседнал една тояга, отдиря на която стояше .. и малката му сестрица, която удряше с един върбов клон този мечтателен кон, не го свестяваше тъй ненадейно в упоението му. М. Балабанов, ДБ (превод), 146.