мѝрно -
1 безбурно (прен.; поет.) - мирно - безгрижно - спокойно - тихо - безметежно - безпроблемно - идилично (книж.)2 мирно - миролюбиво - невойнствено 3 кротко - мирно - спокойно - тихоSee more
- 1. мирно
- - Дявола не стои мирно
See more- - Седя си мирно
МЍРНО нареч. 1. Тихо, спокойно, кротко.
Съвсем друг е нисичкият четвъртокласник, който не само не мисли за никакви бели, но все мирно стои на мястото си, дори и през почивките. Л. Александрова, ИЕЩ, 42. Привечер, .., тя изведе ученичките си на двора, нареди ги по две .. — Ще вървите мирно по улиците. Д. Талев, ПК, 240. И додето стадото мирно хрупало тревица, овчарчето разговаряло с птичките. А. Каралийчев, ТР, 198. Теодосий престоя дълго време на колене, като се молеше .. Като се изправи, в душата му беше по-мирно и той прилегна на одъра с желание да заспи. Ст. Загорчинов, ДП, 206. Срещнали се у тесни клисури, / Дойна годи мирно да замине, / юнак годи мирно да не мине, / кон возвива, Дойна да цалива. Нар. пес., СбНУ II, 34. Да би мирно седяло, не би чудо видяло. Погов. ● В съчет. с тихо, спокойно. За подчертаване на спокойствието, лекотата в някакво състояние или при протичане на нещо. Слънцето заседна червено, кърваво и падна здрач .. Мирно и тихо навсякъде. Елин Пелин, Съч. I, 37. — Остави сега ти книгите настрана, ами гледай да си заживеем мирно и спокойно, както Господ дал, да не бъде като напреди. Τ. Βлайков, Съч. I, 1925, 274.See more2. Без бунт, без разпри, без съпротива, противене; невойнствено. Той [Велчев] помоли гражданите да се разотидат мирно, а сам се упъти с дружината си към Бунарджика, дето я разположи на бивак. С. Радев, ССБ II, 53. Няколко дни славяните не се показаха навън. Те се държаха тъй мирно, че техният стан приличаше на друг град, като че ли Сердика се беше родила на две половини. Ст. Загорчинов, ЛСС, 145. — Господин Брайков, бъдете благоразумен: селяните са зле разлютени, — елате и ги поомекчете, та да се свърши всичко мирно, съседски! А. Страшимиров, А, 619. — За почуда Райко съвсем не се възпротиви, остави оръжието мирно и тихо. Ст. Загорчинов, ДП, 483. ● Остар. С предл. пο. Поданите забравили за миналото и начнали да живеят по мирно, зели да ся покоряват с радост на оногова, който ги покорил. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 68-69.
3. С гл. съм, ставам в З л. ед. Означава, че някъде е спокойно, цари мир, отсъства размирица, бунт, война. Чак сега забеляза, че полето пред стената гъмжи от хора — .. Ще рече, мирно е в Сливен. В. Мутафчиева, ЛСВ I,515. — За накъде? — За Ахиево .. Татък мирно ли е? Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 137. — А в Бяла Черква, казват, е мирно. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 179.
4. Като междум. Воен. Спорт. Употребява се като команда да се застане с изправено тяло, изпънати и прибрани долу крака и ръце, пуснати отстрани до тялото. Към шумната група матроси приближи мичман Бакърджиев .. — Мирно! — гласът му беше груб. Д. Добревски, БКН, 35. — Ротааа, мирно! За среща на командира, глави надесно! П. Вежинов, ВР, 169. Тънкият и рус старшия изкомандва мирно на почетния взвод от стражари, а четирима други, .., понесоха ковчега навън. Д. Димов, Т, 298. Командирите закъсняха да командват мирно за среща с княза или просто се преструваха, че не са го видели. В. Геновска, СГ, 397.
5. Като междум. Разш. Разг. За изразяване на заповед някой да стои спокойно, кротко; мирувай. Чумакът изгуби търпение, ядоса се и тъй силно го дръпна, че насмалко щеше да го събори от стола му .. — Мирно! — извика Гроздан. — Чумак, какво си полудял! Й. Йовков, Ж 1945, 11.
◊ Дяволът не стои мирно. Диал. Употребява се, за да се изрази опасение, че може да се случи беда, нещастие. И пое работата Здравко: неделя-две, тъй потръгна, поспоря всичко. Но дяволът — камък в ушите му — не стои мирно, изтика и Здравка. Ц. Церковски, Съч. III, 249. Заставам (стоя) мирно. Разг. Заемам изправено положение с тялото си с изпънати и прибрани долу крака и ръце, пуснати отстрани. Павел стана и тръгна към вратата, .. Останалите офицери се изправиха едновременно, удариха токовете си и застанаха мирно. Д. Димов, Т, 696. — Той знае и да декламира — рече Найдьо. Ха татьовото, кажи новото стихотворение! .. Момченцето събра петичките си, застана мирно и се поклони. Г. Караславов, СИ, 152. Сред високата гора настъпи гробна тишина. Бойците стояха мирно в две редици и чакаха с трепет. Сл. Трънски, Н, 258. Седя си мирно. Разг. Не предприемам нищо, не се намесвам, не участвам в нещо. — Я си седи мирно — рекъл баща му, — а то ще отиде на ветъра моят труд. Сл. Трънски, Н, 481.