миролюбѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * миролюбѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член миролюбѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член миролюбѝва - единствено число, женски род, нечленувано миролюбѝвата - единствено число, женски род, членувано миролюбѝво - единствено число, среден род, нечленувано миролюбѝвото - единствено число, среден род, членувано миролюбѝви - множествено число, нечленувано миролюбѝвите - множествено число, членувано
МИРОЛЮБЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който иска, обича мира, който е против войните; невойнствен.