многозначѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано многозначѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член многозначѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член многозначѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано многозначѝтелната - единствено число, женски род, членувано многозначѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано многозначѝтелното - единствено число, среден род, членувано многозначѝтелни - множествено число, нечленувано многозначѝтелните - множествено число, членувано
МНОГОЗНАЧЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който дава възможност да се направи някакъв извод, подсказва нещо; многозначещ.
Социалната същност на Яворовия песимизъм пряко е изразена в един многозначителен въпрос на стихотворението — „Но кой ще назове честта и кой позора?“. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. Шофьорите поемат куфарите ни и един се опитва да ми измъкне от ръцете чантата, но аз срещам многозначителния поглед на Райман и я задържам у себе си. Б. Райнов, НН, 359. Като му се заканваше нещо с пръст, усмихна се с онази многозначителна усмивка, която едновременно насърчава и укорява. Ст. Марков, ДБ, 193.See more