мо̀га - първо лице, единствено число, сегашно време мо̀жеш - второ лице, единствено число, сегашно време мо̀же - трето лице, единствено число, сегашно време мо̀жем - първо лице, множествено число, сегашно време мо̀жете - второ лице, множествено число, сегашно време мо̀гат - трето лице, множествено число, сегашно време можа̀х - първо лице, единствено число, минало свършено време можа̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време можа̀хме - първо лице, множествено число, минало свършено време можа̀хте - второ лице, множествено число, минало свършено време можа̀ха - трето лице, множествено число, минало свършено време мо̀жех - първо лице, единствено число, минало несвършено време мо̀жеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време мо̀жехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време мо̀жехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време мо̀жеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време мо̀жещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мо̀жещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие мо̀жещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие мо̀жеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мо̀жещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие мо̀жещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мо̀жещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие мо̀жещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие мо̀жещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие мо̀жейки - деепричастие можа̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие могъ̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие моглѝя - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие моглѝят - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие могла̀ - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие могла̀та - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие могло̀ - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие могло̀то - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие моглѝ - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие моглѝте - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие мо̀жел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие мо̀жела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие мо̀жело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие мо̀жели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
- 1. мога
- - В гъза му жичка от тамбура не можеш вкара
See more- - Гъз не можеш да му начукаш Две думи на кръст не мога да кажа
- - Две на едно не събирам/събера и две на едно не мога да събера
- - Със свещ <да го търсиш>, не можеш да го намериш
- - Две на едно не турям/туря (турна) и две на едно не мога да туря (турна)
- - И името си не мога да кажа
- - Как ти се побира в устата и как можа да ти се побере в устата
- - Копче не мога да кажа и копче няма да кажа
- - Копче не мога да река и копче няма да река
- - Купувам те и те продавам и мога да те <купя и> продам
- - Може да мисли колкото от едната дупка на носа си до другата
- - На два коча сено не мога да разделя
- - На две магарета <кош> слама не мога да разделя
- - На две магарета плява не мога да разделя
- - На две магарета сено не мога да разделя
- - На три магарета плявата не мога да разделя
- - Не вдигам/вдигна глава<та си> и не мога да вдигна глава<та си>
- - Не мога да вържа две на едно
- - Не мога да вържа <ремъка на> обувките (обущата)
- - Не мога да вържа цървулите
- - Не мога да гледам хората в очите
- - Не мога да изтрия обувките (обущата)
- - Не мога да кажа две думи
- - Не мога да капна вода на малкия пръст
- - Не мога да обърна обувките (обущата)
- - Не мога да обърна чехъла (чехлите)
- - Не мога да откъсна
- - Не мога да повярвам на очите си
- - Не мога да повярвам на ушите си
- - Не мога да погледна хората в очите
- - Не мога да полея <вода> на малкия пръст
- - Не мога да се държа на крака<та си>
- - Не мога да се държа на нозе<те си>
- - Не мога да се меря на кутрето
- - Не мога да се меря на (с) малкия пръст
- - Не мога да се меря с мишена
- - Не мога да <се> напия вода на малкия пръст
- - Не мога да се обърна от работа
- - Не мога да се побера в кожата си и не се побирам/побера в кожата си
- - Не мога да си завъртя езика
- - Не мога да си кажа заглавието
- - Не мога да си намеря място и не си намирам/намеря място
- - Не мога да си отворя очите
- - Не мога ди си отворя устата
- - Не мога да стъпя на кутрето
- - Не мога да му убия една муха
- - Не може ме опра ни Дунав
- - Не можеш да му забиеш гвоздей в задника
- - Не можеш да се обърнеш с кросно
- - Не можеш орех му измъкна из (от) ръката
- - Още не мога да си връзвам/вържа гащите
- - Пиле не може да мине
- - Пиле не може да прехвръкне
- - Птичка не може да прехвръкне
- - С джинбиз да търсиш месо не можеш хвана
- - С топ не може да се разбие
- - С топ не можеш <да> ме разби<еш>
- - С трън да ловиш, нищо не можеш да закачиш
- - Топ не може <да> ме разби<е>
- - Хапя се там, дето не мога да се стигна
- - На вили и могили
- - Ако не го удържиш за гривата, за опашката не можеш
- - Две не може да каже
- - С куршум да го гониш <не можеш го стигна>
- - Копче не могат да ми кажат
- - Майстор Тричко може всичко
МО̀ГА, мо̀жеш, мин. св. можа̀х, мин. несв. мо̀жех, прич. мин. св. деят. могъ̀л, -гла̀, -гло̀, мн. -глѝ и можа̀л, -а, -о, мн. -и, прич. мин. несв. деят. мо̀жел, -а, -о, мн. -и, несв., прех. 1. Със съюз да и следв. гл. Имам качества, лични заложби, дарби, способности, необходими за осъществяване, извършване на действието, изразено с втория глагол; в състояние съм, по силите ми е, във възможностите ми е. Кончето повече не можа да стои на краката си и легна до каруцата. Й. Йовков, ΒΑΧ, 205. Познаваше се, че тоя момък криеше в душата си някаква мисъл и мъка, която не можеше да победи, нито да сподели с другиго. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 12. А можехме, родино свидна, / ний можехме с докраен жар / да водим бой — съдба завидна — / край твоя свят олтар. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 60. Вдъхни секиму, о, боже / любов жива за свобода — / да са бори кой как може / с душманете на народа. Хр. Ботев, Съч. 1929, 19. Кой може да ни накара да почитаме и уважаваме това, което ние в продължението на много години сме са научиле да ненавиждаме? С, 1872, бр. 34, 269. Върни се, върни, хубава Янке, / напредя ми има гора голяма, / вода дълбока, поле широко, / мъже минават, жени не могат. Нар. пес., СбВСт, 658. Водата сѐ може да измие, саде лоши думи не може. Погов., СбНУ IХ, 197. Човек не може да е хем врач (да вражува), хем орач. СбНУ ХХV, 36. Секи може да яде хлеб, ама не секи — да меси. П. Р. Славейков, БП II, 150. // Умея, бива ме да правя нещо. — А кой е песнопоецът? Никой? Чакайте! — извика той след къса пауза. — Аз забравих. Наистина тя [момата] ще попее! Тя може. Й. Йовков, Разк. II, 48. Хванала са на хорото, а да играе не може. Π. Р. Славейков, БП II, 194. Тя може да шие и ще ти ушие хубаво роклята. Той не е толкова малък и може вече да чете. Δ Мога да плувам. Δ Мога да плета. Δ Детето може вече да говори добре. l В елиптично изр. Много родители тук тая вечер за пръв път чуваха какво могат техните деца. Л. Александрова, ИЕЩ, 147. Който люби, той вижда всичко, той може всичко, за него няма невъзможно нещо. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 57. — Хе! Народа! Какво не може народа! Само да е съгласен, да е сдружен. Й. Йовков, ПГ, 16. Най-голямото злочестие у хората е това, гдето желаят повече, отколкото могат. Смалявай желанията, а усилвай мощта. Лет., 1869, 104. ● С относ. или въпрос. местоим. или нареч.-съюз. И лошите, и добрите живееха така, както можеха и не така, както искаха. Елин Пелин, Съч. IV, 73. Разнесе се слух, че неприятелските войски са много и силно напират. Тогава и стари, и млади, и жени, и деца, всички се втурнаха да помагат кой с каквото може. Й. Йовков, Разк. I, 135. Постарах се да запазя, доколкото можех, своето хладнокръвие. К. Величков, ПССъч. I, 28. И всеки се потирил да превари / когото може. С кон там някой, друг с магаре. К. Христов, ЧБ, 20.
2. Със съюз да и следв. гл. Разполагам с възможност, условия, обстоятелства, които ми помагат да осъществя, извърша действието, изразено с втория глагол. Той [Захаринчо] вървеше като насън и се отдалечаваше от селото, дето оставаха връстниците му, дяда му, стрина му, големият бор. Щеше ли да може да ги види още веднаж? Елин Пелин, Съч. III, 85. Той ме забележи, почна да ми маха с калпака и отдалеч говореше нещо, което не можах да дочуя. Ал. Константинов, БГ, 4. Във време на католишките епископи в ХVII в. цъфтяло и училищното дело, така че много българчета могли да бъдат изпращани да продължат своето учение в основаната от папа Григорий VIII (..) хърватска колегия. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 39. — Да можех, щях да го [Вълкадин] почакам, докато се върне. А не мога, че хората, дето съм дошла с тях, бързат. Й. Йовков, ЖС, 131. Да можех, / майко, / с колко нежност / целувала те бих сега, / бих галила косите нежни / очите — / с тихата тъга. В. Андреев, ППес., 82. За да дода при тебе след изпитанието, ако мя повикаш, не зная ща ли да мога, както что ся и не знае щеш ли да можеш да мя повикаш. АНГ I, 395. // Разполагам с наличието, съществуването на някаква възможност. Той разбра, .., че тая мома е действително българка, .., и че тя не можеше да бъде друга освен българка. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 12. Тук са могли да идват, гонени от неволи и беди, само помрачнени и скърбящи души. Й. Йовков, Разк. II, 127. Чувства, които не могат да се изкажат с думи, .., свиваха и душеха с неистови болки сърцето. К. Величков, ПССъч. I, 37. По-голямата част от тях [немците] се запътиха по равнината към гарата, а други тръгнаха към тресавището, мислейки, че последното бе малко и можеше да се обходи бързо. Д. Димов, Т, 614. Ниските равнини и особено затворените котловини не са подходящи за трайните насаждения, тъй като през много студена зима те могат да измръзнат. М. Мичев и др., 3, 99. ● Разг. Със следв. гл. в съкр. инф. Не мога ти писа скоро.Δ Не можеш ги прочете всички тия книги. Δ Утре мога ти донесе палтото.
3. Със съюз да и следв. гл. Имам право, разрешение; позволено ми е. Зашеметен за миг, той [Мито] пропусна машината, но когато отвори очи и видя как тя цепи мястото му и обръща едри блани, сърцето му така се сви, че сълзи покапаха от очите му. Да имаш земя и да не можеш да ѝ бъдеш господар. Ст. Даскалов, БМ, 263. Длъжността на председателя.. В гласоподаванията ще дава само един глас; в случай, когато и на двете страни гласоподаванията са равни, може да даде още един. Ив. Унджиев, ВЛ, 181. Законът определя размера на земята, която частни лица могат да притежават, както и случаите, когато неземеделци могат да притежават обработваема земя. Конст., 5. Кога ся изминат честито пръвите девят дни, тогава родилката може стана. Й. Груев, КН 7 (превод), 53. ● Във формула за учтива молба, желание. — Преди малко споменахте, че свако ви бил началник на отделение в министерството. Мога ли да зная как се казва? Св. Минков, РТК, 99-100. Мога ли да отворя прозореца, защото тук е твърде задушно?Δ Ще можете ли да ми кажете къде се намира тази улица? Δ Мога ли да дойда още днес, защото утре ще е късно?
4. Само в 3 л. ед. Обикн. с отриц. Разг. Съществувам, случвам се, ставам; бивам. Дуда е най-убава мома у село. Няма кръст, няма половина — от врата до доле равна като бадем за ракия. Само един кусур има — че като говори, подсмърча.., ама кой това ти гледа. Човек без кусур не може! Елин Пелин, Съч. V, 104. Баба Доца взе петолевката, сложи я в пазвата си и заклати глава: — Ех, като не щеш.. Насила хубост не може. Г. Караславов, Избр. съч. II, 113. Дали от миризмата на йода или от болката, .., но ми стана лошо.. Учителката ми викаше: „Юнак без рана не може“, но аз не я чувах. К. Калчев, ПИЖ, 124. — Вино, вино! .. — Гювеч без вино може ли? Елин Пелин, Съч. IV, 128. — Байо Йоване, Йоване, / как може дърво без сенкя, / та язе, бае, без либе? Нар. пес., СбВСтТ, 560. Хайдутин без ятак не може. Послов. СбНУ ХLVII, 448. Къща без дим и пушиляк не може. Послов. СбНУ ХХV, 28.
5. Имам сили да се справям сам, без чужда помощ. —