мо̀кър - единствено число, мъжки род, нечленувано мо̀крия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мо̀крият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мо̀кра - единствено число, женски род, нечленувано мо̀крата - единствено число, женски род, членувано мо̀кро - единствено число, среден род, нечленувано мо̀крото - единствено число, среден род, членувано мо̀кри - множествено число, нечленувано мо̀крите - множествено число, членувано
- 1. мокър
- - Измъквам се/измъкна се като мокра връв
See more- - Измъквам се/измъкна се като мокра сиджимка
- - Изнизвам се/изнижа се като мокра връв
- - Изсунвам се/изсуня се като мокра връв
- - Изхлузвам се/изхлузя се като мокра връв
- - <Като (сякаш)> мокра кокошка
- - Като мокър петел
- - Като ударен с мокра кърпа по главата
- - Като ударен с мокър парцал по главата
- - Като ударен с мокър пещемал
- - Меки очи, мокри поли
- - Мокър в бъчва да вляза, сух ще изляза
- - Мокър дошъл, а кален си отишъл
- - Плещя като мокра пола о бедро
- - Плещя като мокра пола о <гол> гъз
- - Ударен с мокър пещемал
- - Цапал като мокра пола о гъз
- - До костите, мокър
- - Като мишка, мокър
- - Спал на мокри вестници
- - Ударен с мокър чорап
- - Цапам като мокра пола о бедро
МО̀КЪР, -кра, -кро, мн. -кри, прил. 1. Който е пропит, просмукан с влага или облян с течност; наквасен. Противоп. сух. Той мушна коня и препусна надолу .. по мократа още от недавния дъжд трева. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 11. Мартенското утро е топло и ясно. Снегът се е стопил, пръстта в нивите просветва мокра и черна. Н. Фурнаджиев, МП, 54. В големия вир, .., се къпеше Бойка гола, .. Косата ѝ се пръскаше върху гърдите мокра, мека и лъщеше като ковано злато. Елин Пелин, Съч. I, 100. // За човек — който е с просмукани, пропити от влага дрехи, коси. Той беше мокър, измръзнал и още от вратата го огря и го полъхна с приятната си топлина големият огън на огнището. Й. Йовков, ЖС, 102. // За животно — който е с пропита с влага козина, пера и под. Мокро куче. Мокра кокошка. Мокро врабче. // За очи, лице и под. — който е силно овлажнен от сълзи, облян в сълзи. Най-малките хленчеха с мокри лица и едното обви ръце около майка си и с глас заплака. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 25-26. На връщане от черквата мама го посрещнала с мокри очи. — Неверниче го поех, християнче ти го давам, —продумал кръстник Йоаким и щом протегнал ръце да ме подаде, препънал се на прага и паднал. А. Каралийчев, ПГ, 117. Тя видя, че детето спи дълбоко, .. Бузките му бяха мокри и в ъглите на притворените очи трептяха две едри сълзи. Г. Райчев, ЗК, 140. Елена си вдигна лицето от покрова и я [Ефросина] погледна с мокри ресници. Ст. Загорчинов, ДП, 166.
2. Който има в състава си голямо количество влага, вода. После дните стават още по-къси, околните баири често се забулват с мокри мъгли. К. Константинов, ППГ, 65. Снежната покривка изтъняваше всеки ден все повече, а снегът ставаше мокър и тежък. А. Гуляшки, МТС, 329. Мокрият въздух бил пълен с благоухания, които са разпространяле над Пловдив със сичкото свое изобилие от миризливите полета и из градините, защото в това време сичката растителност са намирала в своето пълно развитие. Л. Каравелов, Съч. VIII, 30-31.
3. За период от време — през който има много валежи или много влага във въздуха. Навън се точи унил, мокър ден. Пролет е уж, .., а ето на — нелъчезарно е някак, тъжно е. Ч. Шинов, БС, 37. Беше вече настъпила мократа вечер и само светлината на Шабленския фар се бореше с нощния мрак. А. Каралийчев, НЧ, 63. Обемът на язовира е малко по-голям, отколкото е необходимо за едногодишното изравняване на водите на р. Струма. Останалата част от водохранилището ще бъде използвана за частично многогодишно изравняване на оттока през сухите и мокри години. Пр, 1954, кн. 1, 17. Ето че преминува още една студена и мокра зима и настава зелена, миризлива и оживляюща пролет. Л. Каравелов, Съч. VIII, 29-30. ● Със същ. време. Струва ми се, че не помня по-мокро, по-кишаво и дъжделиво време от лятото на 1943 година. М. Гръбчева, ВИН, 298. Жилавата земя в мокро време тежко ся оре. Й. Груев, Лет., 1872, 234.
4. Остар. За страна, местност и под. — на който са присъщи, свойствени много валежи или много влага във въздуха. В оние страни, които са мокри и блатисти, почвата тряба да бъде такава, която умерява влажността. Знан., 1875, бр. 8, 122. Овцата обича повече сухите и планински места, защото мокрите и водни места са вредителни за здравието на овците. Ступ., 1875, бр. 4, 30. // За помещение — който е наситен с влажни изпарения, с много влага. Зевниците, в които биле затворени нашите мъченици, са намирале под земята и биле темни и мокри; тие са освещале само с едно прозорче, което било пробито над вратата и из което мъчениците познавале кога е зора и кога е ясна нощта. Л. Каравелов, Съч. IV, 7-8. Причина за много болести са и неизгодните или лошавите, т. е. мокрите, ниските, .. и пр. жилища. Знан., 1875, бр. 2, 23. Що да ви кажа за нашите затворници? Изсъхнале, измъчени и уголяле, те живеят в мрачните и мокри затвори. НБ, 1877, бр. 62, 244.
5. Остар. Книж. Течен. Вкусът на мокри вещества ся усеща, щом ся досегне то до язика. Но вкусът на сухо или кораво нечто не ся усеща, докле не ся смеси с плюнката, та да ся разложи. НКАФ (превод), 107. Старците треба да предпочитат мокрите ястиета от твърдите. С. Доброплодни, З (превод), 27. В чловеческото тяло има много мокри и твърди части, които имат разни явления и характери. НКАФ (превод), 71.
◊ Мокър бюфет. Специално приспособено място (щанд, тезгях) в заведение за обществено хранене, откъдето се купуват и взимат напитките. При нас постъпи на превъзпитание Кико, съдържател на мокър бюфет. Й. Попов, БНО, 130.
> Измъквам се / измъкна се (изнизвам се / изнижа се, изхлузвам се / изхлузя се) като мокра връв (сиджимка). Разг. Избягвам, офейквам, изоставям някого или нещо. —
мо̀кър ◊ Мокра поръчка. Разг. Поръчково убийство. Дузина гавази пристигат. Получават мокра поръчка да очистят украинеца. Чолакова. Направил пълни самопризнания в изпълнение на мокра поръчка. Липчев.