молба̀ - единствено число, нечленувано молба̀та - единствено число, членувано молбѝ - множествено число, нечленувано молбѝте - множествено число, членувано
МОЛБА̀ ж. 1. Искане за задоволяване на някаква нужда или желание, чрез обръщение, обикн. с добри, мили думи към някого; просба. Те [синовете му]
не можеха да попречат на Манолаки, не помогнаха нито молбите, нито увещанията им. Корав и непреклонен човек, .., Манолаки не искаше да слуша никого и се венча за младата и хубава селянка. Й. Йовков, ЧКГ, 9. Напусто всеки празник свещеникът извеждаше на лития по четирите краища на селото и мало и голямо .. Бог не чуваше горещите молби на старо и младо — за капка росица. Елин Пелин, Съч.See more1, 74-75. — Имам една молба: не ме връзвайте. Няма да ви направя никакви неприятности. Д. Талев, ПК, 736. Изразът на лицето му се промени и по него той прочете само молба, която означаваше просто така:„.. Ако падна убит, моля те, предай ѝ, че безкрайно много съм я обичал!“ Ив. Мартинов, ДТ, 252. Илка бе отишла в съседните колибки по молба и настояване на баща си. К. Калчев, ЖП, 484. ● Нар.-поет. Молба <се> моля (замоля, помоля). Аврам ми рече на триста гости: / — Яжте и пийте, бога молейте, / .. / чедо на мене господ да даде, / .. / До триста госте ядоха, пиха, / молба молиха, молба се фана. Нар. пес., СбНУ Х, 11. Те [селяните] му са молба молиха: / — Ой ми та тебя, момченце, / не ни живота затривай. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 65. — Отка се зора, бабо, зазори, / Осман се молба замоли, / и конче, бабо, застега. Нар. пес., СбВСтТ, 735. — Молба ша ти са помоля / да не ма, Радке, забравяш. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 173.
2. Писмено обръщение към учреждение, държавен, административен или друг орган с искане да се задоволи някаква нужда или желание; заявление, прошение. Будевска се завръща в България през юли 1899 г. и подава молба до Министерството на народното просвещение да бъде назначена за актриса в субсидираната от държавата трупа „Сълза и смях“. Ст. Грудев, АБ, 46. Отидох в Кюстендил и подадох молба до окръжния училищен инспектор да бъда назначен за учител в нашата околия. Ал. Спасов, С, 6. — В какъв смисъл съд? — Много просто — продължи Борис, — аз ще подам молба за развод, а ти ще се явиш като главен мой свидетел. К. Калчев, СТ, 210. Съдията погледна двамата млади хора срещу себе си, после прегледа исковата молба, прелисти делото. ВН, 1960, бр. 2668, 4.
3. Остар. Молитва. Кольо са събуди, стана от леглото си, .., отчете си утренната молба и отиде, та събуди брата си. У, 1870, бр. 4, 59. В черковата останале само свещениците. Те са молиле за своите юнаци и за тяхната победа .. Най-подир, .., момците мъжки сполучиле да отблъснат и потерите, и редовната войска, като биле придружени и от поповете си, които отишле след свършванието на молбата си. НБ, 1876, бр. 39, 152. „Голяма сила има усърдната молба на праведния.“ КТЕМ, 91. // Молебен. И разгласихме ние с поп Стамата два дни преди сбора по всичките околни села, че в новата калипетренска черква ще има служба, и молба за дъжд. СбНУ ХVIII, 575.
◊ Удрям <го> на молба. Разг.; Падам / падна (припадам / припадна) на молба, обикн. пред някого. Остар. и диал. Започвам настойчиво да се моля някому. След като изчерпа запаса от придумвания, кметът удари на молба: — Йовчо, ще уволнят човека. За втори път идва. Пет деца има, кой ще ги храни? Ем. Станев, ИК I и II, 8. Натоварихме оттам дръвчета, .. А на другия ден барабанът удари да ги садим. Отидохме в общината, ударихме го на молба. Тъй и тъй, думаме, не ни е на сгода сега, не можем да си оставим работата, трябва да се оре. Г. Караславов, Избр. Съч. II, 187. След ден-два щял да дойде владиката в Котел, .. Ако първенците паднели на молба, можело да склони да хиртониса Стойчо за поп. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 22. — Да пратим хора в Стамбул? Падишахът е добър, ще се смили над нас. Мръщеха се, възразяваха: — Нали припаднахме на молба пред пашата в Хюбле? Какво ни огря? Нищо. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 194.
молба (юрид.) - application