мора̀лно -
МОРА̀ЛНО нареч. 1. По отношение на изискванията на морала, във връзка с морала; нравствено.
Той се е отказал да отхвърли от себе си обвинения, способни да го излагат морално. М. Арнаудов, БКД, 171. Забравих да мисля и за бригадата, в която трябваше да превъзпитаваме морално застрашения младеж. К. Калчев, ДНГ, 59. — Напускай краварника! — хвана я той за двете ръце и я дръпна напред. — За морално паднали хора няма място тука! Ст. Даскалов, СЛ, 525.See more2. По отношение на духа, на психиката на някого; духовно. — Аз считам мъжа и жената юридически и морално, равни помежду си. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 37. Германският фашизъм искаше да ни унищожи морално и физически. Г. Димитров, ПФС, 195. Когато се качи на трибуната, всички ще го слушат със страх и почитание, защото той [Тъкачев] ще бъде силен морално и безпощаден в изразите си. Г. Караславов, ОХ I, 184. Морално задълженият човек е като крепостен на своя кредитор. А. Гуляшки, ЗР, 98. Гръцките владици, като ни събличаха материално, от една страна, бяха ни завладели и морално, от друга. УД, 10. Морално задължен.
3. Нов. Спрямо най-новото, съвременно състояние на науката, техниката, изкуството и под. Внасят се машини, които са морално остарели. РД, 1960, бр. 5, 2.