МО̀ТАМО̀
нареч. Разг. При предаване или заучаване на текст, реч — дума по дума; буквално. Плюха си, дето се вика, в пазвата и решиха да се преборят с призрака .., но мъртвешки глас потвърдил всичко мотамо. Черемухин, Ст, 1970, бр. 1263, 2. Целият урок научил мотамо. Δ Предаде ми разговора мотамо.See more— От фр. mot а mot.