мра̀з - единствено число, нечленувано * мра̀за - бройна форма мра̀зът - единствено число, членувано - пълен член мра̀зове - множествено число, нечленувано мра̀зовете - множествено число, членувано мразо̀ве - множествено число, нечленувано мразо̀вете - множествено число, членувано
See more
- 1. мраз
- - Запиши го на мраза
See more- - Гора уши и мраз очи
МРАЗ, мразъ̀т, мраза̀, мн. мразовѐ и (диал.) мра̀зи, м. 1. Много силен студ, при който вода, сняг и пара замръзват. Ние минахме по него [мост „Понятовски“] през ранните утринни часове, когато мраз сковаваше града. Н. Фурнаджиев, МП, 74. Мразът бе посипал със сняг балканите. Н. Райнов, ВДБ, 14. Зимата — със своите мразове, хали, мъгли и калищаци — си отиваше. Ил. Волен, МДС, 128. Зимата е толкова сурова, че по-нататъшното му [на ген. Гурко] настъпление се оказва невъзможно. Ту ще хване мраз минус 15-20 градуса, ту ще се подигне снежна виелица, от която ще се превиват и трещят високите дървета. Отеч., 1978, кн. 2, 26. Така мене ми са дощява да ида тамо нагоре към север; че тамо барем всякога е студ и мраз, лед и градушка. Ч, 1875, кн. 12, 571. Дай ми, Боже, Петрови пекове, / Петрови пекове, Йорданови мрази, / да си спукам кале от камене, / да извада Маргута хубава. Нар. пес., СбВСтТ, 239. Може ли зима без сняг и мраз? Послов. Зъзна от мраз. Δ Посинях от мраз. Лют мраз. Нощен мраз. Остър мраз. Северен мраз. Страшен мраз. Сух мраз. Щипещ мраз. ● Обр. Аз видях огненото лице на смъртта, предсетих резливата болка от ножа, топлината на бликнала кръв и мраза на впит меч. Н. Райнов, ВДБ, 37. А желал бих да я [мадоната] любя, вечно да я любя аз, / превъзмогнал в любовта си катадневности и мраз. Хр. Ясенов, Събр. пр, 39. Гробен мраз. Душевен мраз. ● Нар.-поет. Мраз мрази. Стихна поле, сняг навея, / мраз мразеше. Ц. Церковски, Съч. I, 107.
2. Само ед. Лед. Вечните ледове и снегове заемат много големи пространства от нашата планета. Така напр. 47 на сто от територията на Канада, 70 на сто от Аляска и 90 на сто от остров Гренландия са във вечен мраз. ВН, 1961, бр. 2937, 4. Ей, шейнице / моя малка, .. / по планинските / плещи / сняг блещи, / искри мраз. Елин Пелин, ПБ, 102-103. Скова се в мраз и земята греховна. К. Христов, ВС, 72. После югот фатил да веит и свичко да топит. Тогай на планина една баба, ко видела, ото ке се стопит сиот мраз, зела под гъз едно парче и го дочувала нестопено. Нар. пес., СбНУ ХV, 70.
3. Само ед. Замръзнали водни пари във вид на ледени кристалчета, които покриват дърветата, стените и др. през студените и влажни зимни дни; скреж, иня. Равният път, побелял от мраз, леко кривеше из лозята и с глух ропот понасяше нервните и твърди крачки на белия жребец. К. Петканов, БД, 5. Зимата по тия места, между Бялото и Синьото море е мека, повече с дъждове и ветрове, а сняг и мраз се задържа само по поднебесните стръмнини на Олимп. Д. Талев, С II, 197. // Тънка ледена корица; скреж. Върховете на огромните ели вляво от нас, нежни като ледените цветя, които мразът оставя по стъклата, тънко се очертаваха по сивото небе. А. Дончев, ВР, 10.
4. Диал. Слана; попар. Голям бич за земеделието в страните с умерен и хладен климат са ранните мразове през есента и късните мразове през пролетта. НТМ, 1961, кн. 11, 20. Ти пишеш, майко: късен мраз попарил / като с врелец овошките, лозите. И. Бурин, ПТ, 49.
5. Индив. Название на Дядо Мраз. Слънце смело, слънце топло, / вятър — юг крилат — / на Мраз Страшни разрушиха / снежния палат. Елин Пелин, ПБ, 14.
6. Като нареч. В съчет.: По мраз. Разг. В много студено време. Когато се върнаха по Димитровден, джелепите доведоха коня на умрелия, на него бяха натоварили почти новата му антерия, големия кожух, който носеше по мраз, .., и празни мешинени дисаги. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 17.
◊ Дядо Мраз. а) В детските представи — белобрад старец, който разнася подаръци на добрите деца в Новогодишната нощ. Всичко беше готово: и подаръците стояха увити в моята стаичка, .., и Кадир уговорих да стане дядо Мраз. Л. Александрова, ИЕЩ, 140. б) В детските представи — природата в образа на старец, който носи през зимата сняг, студ и мраз. Навред излезли от минали векове чутовни конници, бабички, някакви разперени огромни ръце — дядо Мраз беше изваял от пухкавия сняг тия неща, сигурно защото му е било твърде скучно през нощта. Ем. Станев, ЯГ, 56. Щяхме да се веселиме / тъй напук на дядо Мраз, / и със майка ви разкажем / приказките на Кавказ. Кр. Белев, ПЗБ, 27.
~ Вечният мраз. Разг. Полярният кръг, пояс на планетата Земя. Той [Василий]