мра̀зя - първо лице, единствено число, сегашно време мра̀зиш - второ лице, единствено число, сегашно време мра̀зи - трето лице, единствено число, минало свършено време мра̀зим - първо лице, множествено число, сегашно време мра̀зите - второ лице, множествено число, сегашно време мра̀зят - трето лице, множествено число, сегашно време мра̀зих - първо лице, единствено число, минало свършено време мра̀зихме - първо лице, множествено число, минало свършено време мра̀зихте - второ лице, множествено число, минало свършено време мра̀зиха - трето лице, множествено число, минало свършено време мра̀зех - първо лице, единствено число, минало несвършено време мра̀зеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време мра̀зехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време мра̀зехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време мра̀зеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време мразѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение мразѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение мра̀зещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мра̀зещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие мра̀зещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие мра̀зеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мра̀зещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие мра̀зещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мра̀зещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие мра̀зещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие мра̀зещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие мра̀зейки - деепричастие мра̀зил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мра̀зилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие мра̀зилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие мра̀зила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мра̀зилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие мра̀зило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мра̀зилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие мра̀зили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мра̀зилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие мра̀зел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие мра̀зела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие мра̀зело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие мра̀зели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие мра̀зен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие мра̀зения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие мра̀зеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие мра̀зена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие мра̀зената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие мра̀зено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие мра̀зеното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие мра̀зени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие мра̀зените - множествено число, членувано, страдателно причастие
See more
МРАЗЯ̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, несв., прех. За вятър, студ — причинявам силен студ, замразявам, вледенявам някого. Сняг над него. Но той пак зелен е — / боровият лес. Мрази го зима. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 137. ● Нар.-поет. Мраз мрази. Вилней ли зима и засипва сняг / косата ми — мрази ли зимен мраз / и вкоченява мойте членове — / .. / аз знаях свойта участ — и презрях я! Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 174. ● Обр. И негова смях всеки смях / на хорските устни мрази. Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 141.See moreМРАЗЍ МИ непрех. Студено ми е. — Да щеш, дъще, да навидиш огнището, мрази ми нещо. П. Спасов, ГЛЗЗ, 5. Днес на всички ни мрази.
МРА̀ЗЯ, -иш, мин. св. -их, несв. 1. Прех. Изпитвам силно чувство на омраза към някого или нещо. Противоп. обичам. Като гледаше как брат му яде, глух и чужд на разговора, .., Костадин изпитваше неприязън към него. Не беше го обичал никога, а имаше минути, когато направо го мразеше заради неговата студенина. Ем. Станев, ИК I и II, 24. Косерката мразеше турците, мразеше им дрехите и всичко, що беше турско. Ц. Гинчев, ГК, 327. Виж ти, аз я мислех, че е студена, че е без сърце и мразех я от всичка душа, а пък тя каква била! Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 6, 387-388. Безполезно е да ги мразиш само тия вълци, да се ядосваш и да се сърдиш на грабливата им природа. Т. Влайков, Съч. III, 310-311. Той мразеше с цялото си детско сърце тия чужди къщи, дето се губеше милата му майчица по цели дни, и се радваше, като се връщаше тя вечер при него. Д. Талев, ПК, 162-163. Ти ли си, мале, тъй жално пела, / ти ли си мене три годин клела, / та скитник ходя злочестен азе / и срещам това, що душа мрази? Хр. Ботев, Съч. 1929, 12. Сичкия свят мрази и презира подлите продажни души. НБ, 1877, бр. 60, 236.
2. Непрех. Изпитвам омраза, ненавист. Противоп. обичам. Тъжно щеш, майко, да гледаш / ти на туй хоро весело, .. / И две щат сълзи да капнат / на стари гърди и млади .. / Но туй щат братя да видят / и кога, майко, пораснат / като брата си ще станат — / силно да любят и мразят. Хр. Ботев, Съч. 1929, 6-7. Живей, мрази, труди се и обичай / и слушай как с фанфари той [Първи май] зове. Н. Хрелков, ДД, 166. — Той Бога не зачиташе, дете, / затуй и Бог не го запази .. / Ах, тези комунисти .. те .. / — Но, Бог нали не знай да мрази? Хр. Радевски, П, 37. ● Остар. Книж. С предл. на. — Трябва да знаете да говорите добре гръцки, .. — Аз зная, но Ясен едва разумява по нещо — рече Петър. — А защо не си научил и ти? — Не щях — отговори Ясен с глас от малко уважение, — защото от детинство мразя на гърците. Б. Димитров, Я I (превод), 64. Както ся види днес из оно, що индианци от англичани струват, кои им падат в ръка, не са они за тях ни досега жалили или право могло би ся и тряба да ся рече, че са на тях мразели. БДн, 1857, бр. 4, 13. Человек, в когото е совестта неспокойна, мрази на слънцето и на неговата светлост, защо ся бои, да то макар кое от неговите беззакония не изяви; а така исто мрази и на нощната темнота, защо ся тогава бои да го не фанат гонителите му. Г. Йошев, ЧБ (превод), 65.
3. Прех. Не харесвам, противно ми е, не ми се нрави нещо; ненавиждам. Понеже мразя поезията като професия, нямам никакви художнически намерения. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. Той не обръщаше никакво внимание върху приказките на жена си, понеже страшно мразеше разправиите със слугиня и с дяца. Т. Влайков, Съч. II, 163. Не ща да кажа, че мразя балове, визити и увеселения подобни. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 28. Да знаеш ти живота как обичам! / И колко мразя / празните / химери. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 34. Недей ма млада разпъжда, / че съм си много мразила / в пътя вдовица да срещна, / камо ли разведеница / язе по пътя да одим. Нар. пес., СбВСтТ, 946. Мразяла момата хорото, че са оженила за гъдуларя. Послов. мразя се възвр. и взаим. Двамата земляци се мразели жестоко и просто не можели да се понасят. П. Вежинов, НС, 67. Селяните от двете села се мразеха и гледаха един на друг като неприятели. Й. Йовков, ЖС, 93.
◊ Всяка свекърва своята снаха мрази; Всяка свекърва мрази снахата си. Разг. Казва се, когато трябва да се успокои някой за това, че не е бил разбран от близък или от близките си.