мрачина̀ - единствено число, нечленувано мрачина̀та - единствено число, членувано
МРАЧИНА̀ ж. 1. Само ед. Слаб, непълен мрак; сумрак, мрачевина. Ръмеше ситен дъжд. Мрачината се бе сгъстила. Само редките фенери просветваха в гъстата мрежа на дъжда. В. Геновска, СГ, 116. Трябва да паднат сенки на заник, та да види човек как слънцето свети от едната страна на дънера, а от другата се събира вече мрачината. А. Дончев, ВР, 181-182. Слънцето залезе, мрачината от усойните места и долинките се плъзна по цялото землище и Черешово се притаи. К. Григоров, ПЧ, 33. Навън раззаряше. Мрачината лежеше ниско по земята и върху аления фон на небето се очертаваха острите върхове на крайпътните салкъми. Кл. Цачев, ГЗ, 40.
2. Отсъствие на светлина; мрак, тъмнина, тъмница. Вървяхме мълчаливо в мрачината до старата полусъборена оряховска гимназия, където стават заниманията на курсистите. А. Каралийчев, ПД, 30. Изгубихме посоката, цял час се скитахме из мрачината. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 47. Пристигаме късно вечерта във Варшава. / .. / В мрачината се забелязват само ниски постройки. Н. Фурнаджиев, МП, 70. Не намирам за нужно да отговоря и ние продължаваме да крачим по шосето в мрачините на гората. Б. Райнов, НН, 408. ● Обр. Когато вън затрепкат светлинките / и всички хора се изприберат, / на цял свят мрачините, самотите / като че ли се събират в тоя кът. Бл. Димитрова, Л, 181.
3. Прен. Книж. Рядко. Липса на развитие; застой, безпросветност, невежество, мрак. Дотогава средновековната мрачина е попречила на хората да признаят дори и това, че земята е кълбовидно тяло в небесното пространство. Г. Томалевски, АН, 216. Такъв мусикословеснейший беше, храни боже П. Таламбазов, който доскоро държеше нашите клисурци у несвестна мрачина, щото ги направи да останат много надир от близосъседните села в Пловдивско. У, 1871, бр. 20, 306.
4. Като нареч. В съчет. с предл. по и (рядко) до. Привечер, надвечер; по мрак. Той излиза от къщи по мрачина, когато неговите дъщерички Марушка и Веска още сладко спят и котката преде до главите им. А. Каралийчев, ПД, 162. Ние счетохме, че е излишно да остаяме по-дълго в това подозрително място, .., и се завърнахме в бичкиджийницата по мрачина. Ив. Вазов, Съч. ХV, 132.
◊ До късни мрачини. Разг. До тъмно.