му̀ргав - единствено число, мъжки род, нечленувано * му̀ргавия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член му̀ргавият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член му̀ргава - единствено число, женски род, нечленувано му̀ргавата - единствено число, женски род, членувано му̀ргаво - единствено число, среден род, нечленувано му̀ргавото - единствено число, среден род, членувано му̀ргави - множествено число, нечленувано му̀ргавите - множествено число, членувано
- 1. мургав
- - Нашите мургави сънародници
МУ̀РГАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който има по-тъмен цвят на кожата на лицето и тялото; възтъмен, възчерен.
*му̀ргав Разг. 1. Който е от цигански произход. Мургав бабаит беше откраднал меден кабел от комшийския двор. Дем/1992/187.
2. Като същ. мургав м. Циганин, ром. Аз се развиках, разказва окраденият, и мургавият скочи от трамвая. НТ/2000/228. мургава ж. Циганинка, ромка. „И да ме тикнете в затвора, пак е за предпочитане, отколкото да се върна в Българията ви“, нареждаше мургавата. 24 ч/2000/187.