мъ̀ка - единствено число, нечленувано мъ̀ката - единствено число, членувано мъ̀ки - множествено число, нечленувано мъ̀ките - множествено число, членувано
1 мъка - страдание - мъчение - болка (прен.) - терзание (книж.) - томление (поет.)2 мъка - скръб - тъга - жалост (поет.) - горест (поет.) - печал (книж.) - покруса - нерадост (поет.)3 горчивина - мъка - болка (прен.) - огорчение - горчилкаSee more
- 1. мъка
- - Мъката ми надвива
See more- - Слагам/сложа душа на мъка
- - С триста мъки
- - Танталови мъки
- - Турям/туря душа на мъка
- - Хък мък и хъка<та> мъка<та>
- - Ходене по мъките
МЪ̀КА ж. 1. Силно мъчително чувство, огорчение, породено от тежки нравствени изживявания, от загубата на нещо мило, скъпо, от дълбока обида и под.; болка. — Открий ми сърцето си, повери ми мъката си. Ив. Вазов, Съч. ХХХVI, 66. Непоносима мъка пълнеше душата ѝ. Елин Пелин, Съч. III, 74. Сенеберлията се правеше весел, но дядо Щерю позна мъката в очите му. Й. Йовков, ΒΑΧ, 143. Когато я [Росинка] качваха в полицейската камионетка, тя все още се усмихваше. Евгени я гледаше с дива, безпомощна мъка. Д. Ангелов, ЖС, 290. Мъка късаше сърцето на Мито, като гледаше как добичето не ще да яде нищо. Ст. Даскалов, БМ, 269. Уж са били теб годили / за Радой съседа, / теб годили, мен сватили, / с мъка сърцееда. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 34. Пред твоите витрини бляскави / на куп застават често те, / и колко скръб в очите трескави, / и колко мъка се чете! Хр. Смирненски, Съч. I, 32.
2. Страдание. Народът почна да гледа на труда не като на мъка, а като на благословия. Елин Пелин, Съч. IV, 97-98. За такъв мрътвец се не плаче. Ако е умряла баба Минчовица, куртулисала се е от мъки. Т. Влайков, Съч. II, 40. Сви се на две върху широкия сед и търпеливо зачака острите родилни мъки. К. Петканов, ДЧ, 335. — А блудниците? — Те ще бъдат осъдени на вечна мъка. А. Каралийчев, ПГ, 107-108. И във злоба безсилна пак били го — диви и зли. / В страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил. В. Андреев, ПП, 50. // Остар. Измъчване, мъчение. Казват, че изказал работата, горкият, под мъката. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 165. Утре същите тия хора можеха да ми земат здравието с безчеловечни мъки! К. Величков, ПССъч. I, 12. Турските власти твърде небрежливо и пристрастно изпитваха виновните; употребиха и мъки върху мнозина обвиняеми. Г. Бенев, БК (превод), 70.
3. Напрежение, усилие, борба за извършване на нещо, за преодоляване на някаква трудност. Някои войници се плъзгат и падат, други им подават пушките си, те се ловят за тях и с мъка излизат по калните и плъзгави сипеи. Й. Йовков, Разк. II, 151. Не без мъка се изкачих до къщата със знамената. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 20. Тя беше очарователна, учена душа, свършила в Германия с отличие и с голяма мъка, защото беше дъщеря на беден чиновник. Елин Пелин, Съч. IV, 255. От Оризово нагоре почват стръмнините. Дотам всеки влак върви спокойно, но оттам почва мъката. Ив. Бурин, НП, 8-9. Без мъка няма наука. Послов., Π. Р. Славейков, БП I, 38.
4. Обикн. членувано. Диал. Ад, пъкъл. — Господ да порази и нея, и тях, кучешките синове. В мъката да ги прати, при рогатите дяволи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 52. „Заповядвам ти, лукави враже, право да ми кажеш, в мъката (ада) от кои души повече има, дали мъже, или жени?“ Отговори врагът: „По-много жени има в мъката“. Отеч., 1977, кн. 11, 17. „Стой! — извика той, .. Хората мя измамиха, казаха ми, че от тука ся влазя в мъката“. Е. Мутева, РБЦ (превод), 117. Щом изрекла тая дума, / влакното се прекъснало, / та паднала грешна майка, / във дъното на мъката. Нар. пес., Христом. ВВ II, 240.
5. Прен. Диал. Имот, имане, придобито обикновено с тежък труд. — Дохожда оня ден старши стражар и зима да ми продава моите единайсет уврата ниви, единия ми чифт волове и съдовете ми и дома ми: сичката ми мъка! Ив. Вазов, НП, 28. Той пъдаруваше не отскоро и пазеше с увлечение и страст. Ходеше той по цели дни и нощи, бдеше над хорската мъка. Ц. Церковски, Съч. III, 42. „Чужд човек не искам да се разполага на мойто, на мъката ми!“ Ил. Волен, МДС, 33. Архангелск, при устието на Северна Двина, богат търговский град, .., обръща добра търговия с чуждестранни мъки. Ив. Богоров, ВГД (превод), 151. Що ми е мило и драго, / че са е пролет пукнала! / Се е излезло на трева: / и стока, маре, и мака. Π. Π. Славейков, КНП, 86.
6. С гл. съм или ставам в 3 л. ед. и дат., обикн. от крат. лич. местоим. Разг. Изпитвам мъка, обхваща ме мъка (в 1 знач.). — Че ти къща нямаш ли, не ти ли дохожда на ум, че има работа. Какво Даринке, какво стига. Ще приказвам, че ми е мъка. Нека чуят хората. Й. Йовков, ПГ, 236. Иска ми се да се отбия, за да го видя още веднъж, но не знам никакъв адрес. Стана ми мъка. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 42-43.
◊ Вечна мъка. Диал. Ад, пъкъл. —