мъ̀мрене - единствено число, нечленувано мъ̀мренето - единствено число, членувано мъ̀мрения - множествено число, нечленувано мъ̀мренията - множествено число, членувано
МЪ̀МРЕНЕ, мн. -ия, ср. 1.
Отгл. същ. от мъмря и от мъмря се. Хоканията, мъмренията на Грозева .. нямали край. Ив. Вазов, Съч. ХII, 167. Матьо не може да чуе какво му каза Щерев, но явно бе от недоволния израз на лицето му, че го смъмри. В отговор на това мъмрене Голям Борован изви глава към Матьо. Д. Ангелов, ЖС, 307. Да не се страхуваше от бележките и мъмренията на свекървата, тя знаеше как да си гледа къщата. Г. Караславов, Тат., 231-232.See more2. Най-лекото по степен официално, служебно наказание. Като видя заповедта за мъмрене на техника, съвсем се смая. Помоли ме да бъда снизходителна. Ст. Христозова, ДТСВ, 118. // В съчет. Строго мъмрене — следващо по строгост наказание от същия вид. Той дори намираше, че „строгото мъмрене за отлъчка“, с което директорът го наказваше, беше твърде малко наказание. Д. Кисьов, Щ, 475. За това бездушно отношение към болните работнички, Министерството на народното здраве я наказва със строго мъмрене и предупреждение. РД, 1950, бр. 180, 5.