мъ̀рдам - първо лице, единствено число, сегашно време мъ̀рдаш - второ лице, единствено число, сегашно време мъ̀рда - трето лице, единствено число, минало свършено време мъ̀рдаме - първо лице, множествено число, сегашно време мъ̀рдате - второ лице, множествено число, сегашно време мъ̀рдат - трето лице, множествено число, сегашно време мъ̀рдах - първо лице, единствено число, минало несвършено време мъ̀рдахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време мъ̀рдахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време мъ̀рдаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време мъ̀рдаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време мъ̀рдай - второ лице, единствено число, повелително наклонение мъ̀рдайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение мъ̀рдащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мъ̀рдащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие мъ̀рдащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие мъ̀рдаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мъ̀рдащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие мъ̀рдащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мъ̀рдащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие мъ̀рдащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие мъ̀рдащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие мъ̀рдайки - деепричастие мъ̀рдал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие мъ̀рдалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие мъ̀рдалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие мъ̀рдала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие мъ̀рдалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие мъ̀рдало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие мъ̀рдалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие мъ̀рдали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие мъ̀рдалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие мъ̀рдан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие мъ̀рдания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие мъ̀рданият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие мъ̀рдана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие мъ̀рданата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие мъ̀рдано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие мъ̀рданото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие мъ̀рдани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие мъ̀рданите - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. мърдам
- - Мърда ми едната дъска
See more- - Нещо ми мърда
- - Мърда ми едната чивия и чивията ми мърда
- - Мърдам като на умряло куче опашката
- - Не си мърдам (не си мръдвам/мръдна) пръста, не мърдам (не мръдвам/мръдна) пръст и не си мърдам (не си мръдвам/мръдна) малкия пръст
- - Няма къде да мърдам
- - Няма накъде да мърдам
- - Ушите ти мърдаха
МЪ̀РДАМ, -аш,
несв., непрех. 1. Движа се леко, правя малки, незначителни движения; мърдам се. Кузо все мърдаше на мястото си — ту ще се почеше, ту ще посегне да откъсне тревичка. Д. Талев, И, 321. Откъм съдебната палата мърдаха в полусянката безформени, увити в черги фигури на старици, нощували в подземията. К. Константинов, ПНП, 34-35. — Човек без надежда е жив труп — гледа, мърда, но не живее човешки. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 458. На мястото .. стоеше само конят на Медара. И чудно нещо: конят не мърда, стои като закован. Й. Йовков, АМГ, 144. Той я [Лисана] ритнал — не шава. Ударил я — не мърда. — Умряла е — рекъл си и я отнесъл в селото. Ран Босилек, Р, 72. Главата му виси на псалтира, но устните му не мърдат. Елин Пелин, Съч. II, 140. Големите му вежди мърдаха нагоре и надолу. Й. Радичков, СР, 42. // С предл. с. Правя малки, незначителни движения с част от тялото си. Недалече от брега плува мрянка, търси си храна по дъното, мърда с мустачки. Ем. Станев, ЯГ, 13-14. Мама започна да вие и пляска ръце, аз я дръпнах за пояса и я помъкнах нагоре. Тя мърдаше с крака, махаше с ръце и крещеше. Кр. Григоров, Н, 189.See more2. Прен. Прех. Движа леко, привеждам в слабо, незначително движение нещо, обикн. част от тялото си. Мълчи, само мърда устни под големите мустаци и мига. Й. Йовков, Разк. I, 187. Той сваля капа, .., мърда дълго косматите си вежди. Елин Пелин, Съч. II, 9-10. Голчо показал на великанчето едно зайче. То мърдало ушички. Ран Босилек, Р, 119. — Чудя ти се аз на тебе, Ноне! Как четеш, без да си мърдаш устата? И. Петров, НЛ, 120. Крачетата и ръченцата му са тънки като клечки и малко посиняле. И нема някак живо да шаврука с тях, ами едвам ги мърда. Т. Влайков, Съч. II, 57. Един хладен вятър мърда листовете на дърветата. Ст. Попов, У, 1871, бр. 22, 342.
3. Сменям мястото си, премествам се, движа се от едно място на друго; мърдам се. Бяхме длъжни да не мърдаме от стаите си, но надзорът беше слаб .. и ние скоро се престрашихме и зехме да си ходим на госте. К. Величков, ПССъч. I, 69. Щраква електрическия ключ и вижда на масичката пепелника пълен с угарки. Разбира — Джаров не е мърдал от къщи. К. Кюлюмов, ПШ, 23. — Ти, доколкото разбирам, не си мърдал оттук. — А, мърдах. Бях в Боерица и в Еделвайс. Ем. Манов, МПЛ, 238. Пустинникът Дамян поклати глава в знак на отрицание и замислено рече: — Нищо не желая повече от това, което имам, и оттук не мърдам. Й. Попов, БНО, 19. Нашите троица другари, увлечени от пороя, мърдаха напред към моста, тикани от задните талази на революционерите. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 190. Затваряш хорските коне на празни ясли и не мърдаш да видиш, какво има по яхъра и какво става. Н. Попфилипов, РЛ, 161. // Само пов. Разг. За подкана да се върви или да се върши нещо, обикн. по-бързо. Демир неохотно и някак насила се приближи. — Мърдай де, мърдай! — ядоса се председателят. А. Гуляшки, МТС, 197. — Докторе, ти специална покана ли чакаш? — запита той внезапно .. — Мърдай, докторе! — обади се някой тихичко до мене. — С Ахтунг шега не бива! П. Вежинов, ЗНН, 9-10. — Я ти, байно, мърдай малко по-живо, че тъй както сме се заклатили, няма да стигнем и до довечера! — го прекъсна отзад конвоят. Кр. Велков, СБ, 74. // Прен. Развивам се в някакво отношение, променям се. Крачеше мълчаливо край габровеца, уморен, отчаян до немай-къде и мислеше само за своите дела, които не мърдаха ни на йота. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 326. Няма ги нашите шаяци, дето три поколения се обличат с една и съща дреха, дрехата обаче не мърда, само малко поизбелее и се поизлиже от носенето. Й. Радичков, СР, 125.
4. Прен. Разг. Противя се някому за нещо, мъча се да избягна някакво задължение, да се измъкна, да не се подчиня някому или на нещо. Управителният съвет [на читалището] мърда, кръшка, па се съгласи. Чудомир, Избр. пр, 281-282. Все пак дъщеря на господаря е, трябва да бъде много по-предпазлив, докато се увери, че се е увлякла достатъчно и баща ѝ не ще може да мърда. Х. Русев, ПЗ, 173.
5. Прен. Разг. Ходя да мърсувам, развратнича, имам леко поведение; шавам, кръшкам. Жена му не може вече да мърда. Н. Геров, РБЯ III, 86.
6. Прех. Диал. Бързо слагам, мушвам нещо някъде; совам, шопвам (Н. Геров, РБЯ). мърдам се страд. от мърдам (във 2 и 6 знач.).
МЪ̀РДА МИ СЕ несв., непрех. Иска ми се, имам желание да мърдам, да се движа. Приятно ми е, че съм затънал в пясъка, и не ми се мърда оттук. К. Калчев, ДНГ, 38. — И ти си стар, и ти си грохнал като мене. Ей на̀ — кравката се щурна да пасе, да нахрани гладна душа, а теб [на вола] се не мърда. П. Церковски, Съч. III, 263.
МЪ̀РДАМ СЕ несв., непрех. 1. Правя малки, незначителни движения; мърдам. Той съгледа, че не надалеко .. нещо като човек, увито в черно, се мърдаше. Ив. Вазов, Съч. VI, 66. Думите на Али ага направили силно впечатление на мазното Неново сърце, което отдавна вече престанало да са мърда. Л. Каравелов, Съч. VII, 45. Мама коленичи пред иконата и зашепна молитва. Аз само виждах как се мърдат трепетно тънките ѝ устни. Ст. Чилингиров, ХНН, 177.
2. Сменям мястото си, премествам се, движа се от едно място на друго; мърдам. Така ѝ думаха и така си беше редно — до годината от смъртта на мъжа си [жената] не трябва да се мърда от къщата му. Г. Караславов, С, 195. Той заповядал на селяните никой да не се мърда от мястото си, а с няколко свои хора отишъл по къщята и обрал всичко. Бълг., 1902, бр. 455, 2. Вчера се виждаше на Гаври, като че вапорът едвам се мърда, .., а сега му се вижда, че вапорът хвърчи. Лил., 1884, кн. 7,15.
3. Диал. Влизам, мушкам се бързо някъде; совам се, шопвам се (Н. Геров, РБЯ).
◊ Мърда ми дъската (чивията); Мърда ми едната дъска. Разг. Ненормален, побъркан, смахнат съм. Нещо не ми мърда. Разг. Нещо ми е напълно сигурно, осигурено, гарантирано ми е. — Знаеш ли какви заплати получават тия чиновници! .. — Два стотака не му мърдат всеки месец. Г. Мишев, ЕП, 95-96. То се знае, боят не ни мърда. Ако туриш смок на пътя — бой. Ако си се катерил по дърветата през деня и си скъсал ризата си — бой. Й. Радичков, ББ, 109. Не <си> мърдам <малкия> пръст<а>. Самост. или за нещо, за някого. Разг. Не полагам никакво усилие, старание да направя нещо, обикн. в полза на някого. На кого да се оплача? Тогава никой не си мърдаше пръста за такива като нас. А. Каралийчев, НЗ, 26. — За пиенето .. стана въпрос .. — Аха! Гледай къде придиря .. А за смяната пръста си не мърда! Н. Антонов, В ОМ, 175. Няма къде (накъде) да мърдам; Къде ще мърдам. Разг. Въпреки желанието си не мога да се изплъзна от някакво задължение, не мога да не се подчиня, защото съм заставен от обстоятелствата. В ръцете ѝ са. Няма накъде да мърдат. М. Радев, СР, 41. — Ако се свършат [парите], той пак ще даде. — Ще даде, знам, ама ти не бързай много, со сметка я карай, аз книга и молив ще взема, нема къде да мърдаш. Д. Талев, ГЧ, 38. Няма къде (накъде) да се мърда; Не може да се мърда. Разг. Не е възможно неподчинението, изплъзването от някакво задължение, въпреки нежеланието да се извърши нещо, да се постъпи по определен начин. — Вие двамата му носите храна, писма и оръжие. Мене лично ми доложиха това. Така че няма накъде да се мърда, ще признаете истината. П. Михайлов, МП, 58.