мъ̀рша - единствено число, нечленувано мъ̀ршата - единствено число, членувано мъ̀рши - множествено число, нечленувано мъ̀ршите - множествено число, членувано
- 1. мърша
- - Като гарвани на мърша
See more- - Като гарги на мърша
- - Като орел на мърша
- - Като орли на мърша
- - Като орляци на мърша
- - Като псета на мърша
МЪ̀РША1 ж. 1. Труп на умряло животно, който е почнал да се разлага; леш. Къде можеха да отидат тия орли, ако не там, гдето има мърша, гдето има леш. Й. Йовков, СЛ, 174. На 200-300 м вдясно от пътя, сред една нива, видяхме мърша от умрял кон или вол. СбАСЕП, 326. На мършата и врабчетата ходят. П. Р. Славейков, БП I, 289. // Събир. Всички трупове на умрелите животни в дадено място; леш. Наистина през пролетта и лятото тя [гаргата] унищожава част от посетите култури, но през есента и зимата тя прочиства мишките, унищожава мършата от гори и полета и върши още много полезни неща. Ст. Дончев, ПНД, 33. // Разш. Труп на непогребан мъртвец, който е почнал да се разлага. На другия ден, .., извлякоха една човешка мърша из града и я запъпреха на отреденото за самоубийци място до гробището. Ил. Блъсков, КУ, 63. Каква достойна гледка! Отпреде и отзади — / вред видиш мърши гнили и трупове грамади. Ив. Вазов, Съч. I, 59. — Жална горо, жал ми е за тебе, / .. / докога ще турци да те държат / и да трепат низ тебе комити, / .. / и да смърдиш на човечки мърши. Нар. пес., СбНУ ХI, 28.
Прен. Разг. Пренебр. За изразяване на силно неприязнено, оскърбително отношение към недостоен, безчестен човек. „Каква мърша! — мислеше в себе си Кабзата. Радва се, че сме били заобиколени с врагове!“ А. Гуляшки, СВ, 199. Всичко под машината ще хвърля, мършо недна .. цяла торба носиш, а и за чуждото сѐ дращиш. Р, 1925, бр. 194, 3. Васко се изстъпи пред Личев и така силно дръпна ревера на пардесюто му, че едно копче изпращя и изхвръкна на пода .. — Мърша! — мърмореше Васко. Тук не всичко се продава, но за всичко се плаща! М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 2. — Аз съм кметът. Войникът го блъсна небрежно, напсува го на майка и се наведе към пазвантите: — А вие какво искате бре, тилови мърши? Г. Караславов, ОХ I, 466.
2. Разг. Пренебр. Слабо, неохранено, изпосталяло животно. Няма хубави коне. Докарали все едни мърши, да ги хвърлиш на кучетата, и те няма да ги ядат. Й. Йовков, ЖС, 46. Стойне Враната, като видя кравата на Лилο Гьошев, подвикна му: — Ей, бате, къде ти е оная, хубавата, червената. Защо си докарал тая мърша? Кр. Григоров, ТГ, 121. — Това не са волове, а мърши, красти! По̀ е хубаво да ги няма! К. Петканов, ОБ, 142. — Я погледни на какво са заприличали овцете. Кой търговец ще ти купи такива мърши. Кр. Григоров, РД, 1960, бр. 37, 2. Стадо без мърша не бива. П. Р. Славейков, БП I, 129. // Слаб, мършав човек. — Мърша съм вече .. негоден за нищо и никому непотребен. Г. Караславов, Избр. съч. I, 283. Сега у нас, напротив, на мода е мършавостта, нашите дами мърши искат да бъдат. Ив. Вазов, Д, 21-22. Храни се по-добре, че виж каква мърша си станал.
3. Диал. Животно. Друг път [Христина] ще каже пък за плащането в натура на наднорменото: „Мм, наднормено!... Ще отгледаш всичките телци и ще ти дадат едно теле. Какво ще я правиш тая мърша!“ Ил. Волен, МДС, 187. Тогаз тия [овце] мърши не само ще има какво да пасат, ами ще земат и да падат от преяждане. Й. Йовков, ΒΑΧ, 155. В това време откъм хармана на съседите излая в полудрямка черното им куче. Гроздана се сепна. „Пустата му мърша! .. Усети ме!“ К. Калчев, ЖП, 154. „Миланчо, я иди, чоджум, и завърни ония мърши. Право към нивите отиват!“ Й. Йовков, ΒΑΧ, 156.
4. Диал. Месо от животно. — Кажете по колко хляба сте яли на ден и по колко килограма месо? — Аз ще ви кажа — по един царевичен кочан и един път на месеца вмирисана мърша. К. Петканов, МЗК, 235. Тончо Батин и Мадо Мигенин не го оставят така. Доста и мърша му носят, но сега цяло агне има в тепсията. Кр. Григоров, Р, 249. — Мързеливци, навикнали сте наготово да ядете! .. Вие сте родени само мърша да ядете. Гладници! К. Петканов, ЗлЗ, 117. На тоа згора го кренале овчарот и го отнесле дома му, кога що да видат тамо — цела табаана от кожи и купои со куп мърши, солени за пастърма! Нар. прик., СбНУ ХIV, 120.
5. Диал. Тяло (на човек). Добре е по един или два пъти през годината, .., да отиде човек на баня, а жените отиват и повече пъти, но скришом, че греховна е всяка прекалена грижа за човешката мърша. Д. Талев, ЖС, 22. Той, както не може да мъчи душата, тъй като тя отдавна се е преборила с него, мъчи мършата, да ме унизи мръсникът! Ем. Станев, А, 67. Избъбнаха по сичката му снага едри синьочервени гносници; додоха, та се разпукаха и потекоха тия гносници, достигна да стане цялата му мърша жива рана. Ил. Блъсков, СК, 20-21. Като пойде гиздава девойкя, / ка си найде свилени дарове, / та си пойде низ китени свати, / средом оди от мърша на мърша, / секого йе кошуля дарила. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 240.
◊ Гледам като гарван (гарга, орел, чакал, куче, псе) на мърша. Разг. Гледам с настървение, настървено, алчно. — Да си вървим! .. — Че защо? — лукаво подметна другият. — Не видиш ли, че владиката раздава за бог да прости? — Раздава, но гледа като орел на мърша. А. Христофоров, А, 119. Налитаме (струпваме се, трупаме се) като гарвани (гарги, орли, орляци, чакали, кучета, псета) на мърша. Налитаме, струпваме се, трупаме се в голямо количество, вкупом и в надпревара, с голямо настървение (обикн. при разграбване на плячка, стока, при закупуване на нещо рядко или в недостатъчно количество). Купувачите на горивен материал се увеличиха извънредно много. Те се трупат на купчините като орли на мърша. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 124. Човеко ми грабна вилата, па зе да ги [змейовете] пъди, а они още повече налетеха, па на, така, отгоре му, като гарвани на мърша! М. Георгиев, Избр. разк., 167. Сега нямаше тежък търговец в село, който да не усеща, че ножът е опрял ο кокала, че около Котел обикалят, като чакали на мърша, всякакви главатари и само защото ги е страх един от друг .. — само затуй Котел беше още читав. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 602.
МЪ̀РША2 ж. Бурен от рода на лободата с ромбични или овални листа, които при смачкване, стриване издават противна миризма на мърша; смрадлива трева, вонещ бурен, струпейниче. Chenopodium vulvaria.