мъ̀теница - единствено число, нечленувано мъ̀теницата - единствено число, членувано мъ̀теници - множествено число, нечленувано мъ̀тениците - множествено число, членувано
- 1. мътеница
- - Гледам като муха в мътеница
See more- - Като була в мътеница
МЪ̀ТЕНИЦА ж. 1. Кисело мляко, разбито с вода; айрян.
2. Мляко, на което е извлечено, избито маслото; бито мляко.
Когато пък Дмитровица избиеше масло .. — тя никога не забравяше да изпрати на Гьоргевица цяло гърне мътеница и да напои цялата им челяд. Д. Калфов, ПЮН, 92. Пиха студена мътеница на овчите кошари, а привечер ядоха с цели шепи бял мъж. К. Петканов, ЗлЗ, 103-104. Извара се нарича един род сирене, което се добива, като се превари суроватка или пък мътеница. Т. Влайков, Р, 5. При избиването на сметаната отделните маслени клъбца се съединяват в по-големи маслени зрънца, които именно образуват маслото, като при това се отделя и мътеницата. Н. Димов и др., ТМ, 41. Който се е попарил от прясно мляко, той духа и мътеницата. Погов., Н. Геров, РБЯ III, 107.See more3. Мътно питие или мътна течност. Вашето ново вино е такъв ургут, такава мътеница, която пият само копачете и добичетата. Л. Каравелов, Съч. II, 106. Дотече вода мътеница, / донесе риба дробница. Нар. пес., СбНУXLIII, 559.
◊ Гледам като муха в мътеница някого. Разг. Едва търпя, едва понасям някого. Пуля се като була в мътеница. Диал. Пуля се много.
— Друга (диал.) форма: мъ̀щеница.