мъ̀тно -
МЪ̀ТНО нареч. 1. Неясно, неопределено, смътно. —
Днес мълко мътно се изразявате. Б. Райнов, ГН, 32. Представяше си той — изпърво мътно, а отпосле и по-ясно — че след време, .., ще може и от ратайството да се избави и да си остане самичък арабаджия. Т. Влайков, Съч. II, 110.See more2. Като сказ. опред. Означава, че са се породили, че са налице неопределени, неясни по характера си усещания. В душата му бе объркано и мътно, като че не бе спал през нощта и сутринта го сварваше с подути очи. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 133. Морето драскаше пясъка с грапави лапи, в далечината на пресекулки мигаше фар. А в главата ми бе мътно като след препиване. Б. Райнов, ДВ, 92.
3. Слабо, в недостатъчна степен. Ханджийката драсна кибрит и запали газена ламбичка, която тозчас осветли мътно стаята на госта ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 143. „Заздрачаваше се, гъста мъгла падаше въз снежното поле, дотолкова гъста, щото окото ми едвам съзираше мътно борчетата“. Ив. Вазов, Съч. ХII, 49. Но окото му, .., продължаваше ясно да отличава всичките особености там .. — Гюргево, мътно осветлено, заприличало на един вълшебен град. Ив. Вазов, Съч. VI, 66.
4. С неясен цвят, блясък, с неясна светлина. Вече се стъмняваше .. В полето се тъмнееха царевиците, мътно се жълтееха стърнищата. Ем. Станев, ЯГ, 16. Перденцата на неговата стаичка мътно се белееха, къщата изглеждаше в тъмнината още по-малка и жалка. Ем. Станев, ИК I и II, 226. Единствените някога мустаци [на полк. Кузмин] висяха безпомощно около отпуснатите от застаряването устни, .., очите мътно и сълзливо посветваха сред гъстата мрежа на бръчките. О. Василев, Т, 5. Там, на стената в залата на Мария Медичи, мътно блести първото огледало във Франция, дар от венецианците. К. Константинов, ПЗ, 204. Реката бълбуникаше. Мътно светеха водите ѝ между корените на върбите. Ив. Хаджимарчев, ОК, 238. // С неясно очертание. На значително разстояние зад тях, .., мътно се мержелее сънливият Цариброд. Ив. Вазов, Съч. ХII, 89.
◊ Мътно ми е пред очите. Разг. Не виждам ясно, добре.