мъчѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано мъчѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мъчѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мъчѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано мъчѝтелната - единствено число, женски род, членувано мъчѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано мъчѝтелното - единствено число, среден род, членувано мъчѝтелни - множествено число, нечленувано мъчѝтелните - множествено число, членувано
МЪЧЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който измъчва, който причинява физическа или душевна мъка.
След втория опит той усети как пред очите му светна — .., чувстваше се много по-бодър и болката в ръцете не бе вече така мъчителна. П. Вежинов, ДБ, 169. И докато ни милваше по главите, изведнъж ни побутна настрана и цялата се преви от дълга мъчителна кашлица, която отне сякаш всичките ѝ сили. Д. Бозаков, ДС, 42. Ванко си спомни за Бистра, .., за набързо направената сватба и отново в гърдите си почувствува оная остра мъчителна болка, която го спохождаше от много дни. М. Грубешлиева, ПИУ, 44. „Братко, най-после!“ Не беше ли това облекчителна въздишка след дълго и мъчително страдание. Й. Йовков, Разк. II, 119. Той бързаше по-скоро да излезе из тъмната каменлива уличка, сякаш можеше с това да отбегне мъчителния спомен, който му навея запитването на Маня. Х. Русев, ПЗ, 102. Но когато поглеждам към дома си, изведнъж изпитвам едно мъчително усещане, сякаш някой е стиснал с жестоки пръсти стомаха ми. Ягуарът е изчезнал. Б. Райнов, ГН, 167. Мъчителен труд. Мъчително очакване. Мъчителна неизвестност. Мъчително чувство.See more2. Който е свързан с някаква неприятност и трудно, с усилие се понася, издържа; тежък, неприятен, тягостен. Погледна дъщеря си, изпита жалост към нея, въздъхна дълбоко да наруши мъчителната тишина и я докосна с ръка. К. Петканов, ДЧ, 357-358. И все пак един трябваше да прекъсне мъчителното тягостно мълчание. Д. Калфов, Избр. разк., 395. Ние изслушахме това заявление мълчаливо. Князът остана изненадан от тази наша студенина. Настъпи една дълга мъчителна пауза. С. Радев, ССБ I, 217. Мъчителни догадки. Мъчителни обяснения.
3. Който е съпроводен с мъка, страдание или с усилие, трудност; труден, тежък. — Сякаш ми премина — задъхано процеди през зъби и направи още един мъчителен опит да преглътне. Ст. Чилингиров, РК, 166. Това страшно видение беше се продължило цели часове, през които бях прекарал мъчителна и извън силите ми борба с вярата, в която живеех с всичката мощ на най-хубавите си и светли чувства. К. Величков, ПССъч. I, 12-13. И някой път, изморен от дългото превеждане на Тита Ливия или отегчен от мъчителното изучаване на гръцките неправилни глаголи, взема, та зафърля настрана латинския автор или гръцката граматика на Курциуса. Т. Влайков, Съч. III, 44. Такова мъчително търсене на истини, такава фина духовност не може да се сравни с наставническия тон на Славейков или с друг първенец в една млада литература и култура. В. Йосифов, Избр. тв I, 16. Мъчително боледуване. Мъчително състояние.
4. Който е резултат на мъка, страдание или изразява мъка, страдание; болезнен. В тишината се отронват мъчителни стонове. Л. Стоянов, Х, 113. На хубавото му гладко избръснато лице бе застояла мъчителна гримаса. П. Славински, ПЩ, 65. Бълнуването му [на Раковски] беше неразбираемо, прекъсвано от задух, от кашлица и кръв, от мъчителни гърчове и несвестни погледи към отвъдното, към празното. Ст. Дичев, ЗС I, 548. И той чу мъчителни и безпомощни въздишки. Върху окървавени носилки и платнища, върху шума и сено лежаха десетина ранени. К. Петканов, МЗК, 100. Стоил чувства прекъснатото му и мъчително дишане, от време на време той едва чуто изохква. Й. Йовков, Разк. I, 92. Новината за смъртта на Йордан Пинтов се пръсна из цялото село .. Йорданица падна върху баба Пинтовка и се раздруса в задавен мъчителен плач. Г. Караславов, ОХ II, 386-387. От всичките човешки страдания, физически и душевни, лудостта най-много се отразява в мъчителни конвулсии по физиономията. Ив. Вазов, Съч. ХV, 76. Мъчително задъхване.
— Друга (остар., книж.) форма: мучѝтелен.