навѝквам - първо лице, единствено число, сегашно време навѝкваш - второ лице, единствено число, сегашно време навѝква - трето лице, единствено число, минало свършено време навѝкваме - първо лице, множествено число, сегашно време навѝквате - второ лице, множествено число, сегашно време навѝкват - трето лице, множествено число, сегашно време навѝквах - първо лице, единствено число, минало несвършено време навѝквахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време навѝквахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време навѝкваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време навѝкваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време навѝквай - второ лице, единствено число, повелително наклонение навѝквайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение навѝкващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие навѝкващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие навѝкващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие навѝкваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие навѝкващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие навѝкващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие навѝкващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие навѝкващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие навѝкващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие навѝквайки - деепричастие навѝквал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие навѝквалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие навѝквалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие навѝквала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие навѝквалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие навѝквало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие навѝквалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие навѝквали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие навѝквалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие навѝкван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие навѝквания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие навѝкваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие навѝквана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие навѝкваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие навѝквано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие навѝкваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие навѝквани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие навѝкваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАВЍКВАМ СЕ, -аш се, несв.; навѝкам се, -аш се, св., непрех. Викам много, до насита, до пресищане. След като се навика и накара с жените, Дочка се прибра в къщи и не излезе до обяд. К. Петканов, МЗК, 173. Той [кондукторът] поръмжа още, но аз не му обръщах внимание, понеже знам, че докривяло ли е някому, остави го да се навика и после всичко ще тръгне по реда си. Б. Райнов, ДВ, 164. Не мина много време и като се навикаха, наахкаха и наохкаха, селяните сами се умълчаха и зачакаха да чуят какво ще им каже председателят на кооператива. Б. Обретенов, С, 178. — Обзърни се, керко мила, / шчо те татко ти викат. / — Нека викат, нека се навикат. Нар. пес., СбНУ VII, 76.
НАВЍКВАМ1, -аш, несв.; навѝкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. навѝкнат, св. 1. Непрех. Обикн. с подч. изр. със съюз д а. Придобивам навик, обикн. по силата на обстоятелствата; привиквам, свиквам. Велика посочи с глава една от възглавниците. — Защо не седнеш [Димо] на възглавница? — Навикнал съм да седя на голата земя. К. Петканов, МЗК, 277. В продължение на десет века те [българите] бяха навикнали да гледат на църквата преди всичко като на политическа организация. С. Радев, ССБ I, 109. Яви се холерата.. И тая армия от калени и изпитани войници,.., изтръпна и се смути. Тия хора бяха навикнали да гледат право в лицето на смъртта, но сега тая смърт беше друга. Й. Йовков, Разк. III, 102. Та това на затвор прилича! Да не мож да отидеш къде искаш. — Ще навикнаш, дядо! — рече да го утеши ангелчето. Елин Пелин, Съч. I, 36.
2. Прех. Остар. и диал. Приучвам някого на нещо. Той е человек честен, праведен, но боязлив, малодушен и навикнат да слага глава пред властта. ЦВ, 1859, бр. 422, 2. Чувствителното лишение на много нужни за живение потребности, на което лишение изтънчените европейци не бяха навикнати, приложиха ся да увеличат незадоволствията им. П. Кисимов, ОА I (превод), 80. навиквам се, навикна се страд. от навиквам във 2 знач. навиква се, навикне се безл. „Едно време казармата беше пълна с дивотии... С едни се навикваше бързо, с други не“. С. Северняк, ВСД, 150. То какво може да се навикне на такъв живот? Т. Влайков, Съч. I, 159.
НАВЍКВАМ СЕ несв.; навѝкна се св., непрех. Остар. и диал. Навиквам1 (в 1 знач.); свиквам. — Бабо, Луко, и тази ли зима остана сама? — Че кой да е при мен, Тинке? Всеки си гледа работата, къщата, децата.. Навикнах се, Тинке, на самотията, на всичко навиква човек. А. Каменова, ХГ, 160. Той със нас ся веч навикна: / „Зет да го направим?...“ / „И аз зная, рече баба, /ако е рекъл Господ-/ на добър час дано бива, / на̀ и Дешка да викна“. Ц. Гинчев, ДТ, 102. Златко, възпитан от родители, които не можеха да го търпят,.., секога му говореха напряко, той ся е навикнал, следователно, да подлага волята си простодушно секому за сека една работа. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 353.
НАВЍКВАМ2, -аш, несв.; навѝкам, -аш, св., прех. Отправям забележки, критики към някого; карам се, хокам. Жени и моми пробягваха по двора, качваха се горе, суетяха се, пак слизаха. Деца се преплитаха в краката им, майките ги навикваха. Б. Несторов, СР, 247. Макар че по правило каруцарите не бяха задължени да чешат и хранят конете, Иван сам вършеше това. И когато каруцарите го навикваха, че се е заел с чужда работа, той отговаряше: — Тъй зная аз. В. Ченков, ПС, 41. Тя често седеше скришом сама,.. И щом влезеше любовникът ѝ, обръщаше се към детето: — А, каки, стани да те изпратя. А, че стана късно, па ще ме навиква майка ти! Ил. Волен, ДД, 116. Хиляди пъти предпочитах тати да ме навика, ако ще и да ме напердаши, само да не го гледам така окахърен. М. Кюркчиев, ВВ, 71. // Обвинявам, набеждавам. — Лукави станахте вие селяците.. — Прост народ сме ние, господине, само ни навикват. Елин Пелин, Съч. I, 43. Ех, види ли го — не знам, ама мен зел да се кара и навиква ме, че уж аз съм ги съборила. Т. Влайков, Съч. II, 297. навиквам се, навикам се страд.
НАВЍКВАМ3, -аш, несв.; навѝкам, -аш,