награ̀бвам - първо лице, единствено число, сегашно време награ̀бваш - второ лице, единствено число, сегашно време награ̀бва - трето лице, единствено число, минало свършено време награ̀бваме - първо лице, множествено число, сегашно време награ̀бвате - второ лице, множествено число, сегашно време награ̀бват - трето лице, множествено число, сегашно време награ̀бвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време награ̀бвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време награ̀бвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време награ̀бваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време награ̀бваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време награ̀бвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение награ̀бвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение награ̀бващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие награ̀бващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие награ̀бващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие награ̀бваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие награ̀бващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие награ̀бващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие награ̀бващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие награ̀бващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие награ̀бващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие награ̀бвайки - деепричастие награ̀бвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие награ̀бвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие награ̀бвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие награ̀бвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие награ̀бвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие награ̀бвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие награ̀бвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие награ̀бвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие награ̀бвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие награ̀бван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие награ̀бвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие награ̀бваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие награ̀бвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие награ̀бваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие награ̀бвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие награ̀бваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие награ̀бвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие награ̀бваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАГРА̀БВАМ, -аш, несв.; награ̀бя, -иш, мин. св. -их и (диал.) награ̀бам, -аш, св., прех. 1. Вземам, сграбчвам много, голямо количество от нещо или всичко. После [учителят] награбваше вестници и с вълнение се зачиташе в сензационните съобщения. Г. Караславов, Избр. съч. I, 76. Струваше ми се, че съм попаднал в някоя читалня, без управление и контрол, отдето свободно можех да си награбя каквото си ща. Д. Калфов, ПЮН, 11. Останалите деца награбиха в ръце камъни и почнаха да ги хвърлят по нея. П. Бобев, ЗП, 47. Като се върна в стаята, той награба няколко броя от вестника. Г. Караславов, ОХ II, 193. // Разш. Разг. Грабвам, сграбчвам. Награбвам трескаво един наръч от вестниците и ги наблъсквам през решетката на прозорчето. Б. Райнов, ГН, 196. Той вече беше награбил шишето. Презполови го. К. Константинова, НДД, 77. Пинтеза награби старата и я изтласка навън. И. Петров, НЛ, 178. Събрали са се Косовци, / Косовци, голи Босовци. / Ка награбаа пушките / пушките още саблите, / та си тепая мечката. Нар. пес., СбНУ V, 73.
2. Разг. Налитам1 (в 6 и 9 знач.) на някого. Внимавай, щото в червената палатка има мадами. Събудят ли се, може да те награбят. Ат. Мандаджиев, БЦР, 56. Стар съм вече, след две години ще се пенсионирам, ако не ме е награбила силикозата. С. Северняк, ИРЕ, 241. награбвам се, награбя се страд. и взаим. — А в бара от обстановката ли или от нещо друго, но още повече се харесали [мъжът и жената] и с две думи се награбили яката те в бара. Ал. Томов, П, 82.
НАГРА̀БВАМ СЕ несв.; награ̀бя се св., непрех. Понякога с предл. н а. Грабя, вземам нещо в голямо количество, грабя до насита. — Кой? Кметът ли? Що иска, война ли? Харно му беше на него, награби се, широко му е около врата... Г. Караславов, СИ, 265. Нали узнаха вече и децата / кой краде по села и градове, / кои награбиха се от войната, / кои в тила гоиха вратове. Т. Харманджиев, П, 13. Скоро ще дойде време, когато [турците] ще се насекат на гявури, ще се навземат на богатство и ще се награбят на хубави жени и моми от българите. Ц. Гинчев, ГК, 15.