надалѐко -
НАДАЛЀКО и (съкр. остар., сега поет.) надалèк нареч. Надалече.
Тоя вик се разнесе надалеко из нощта. Ив. Вазов, Съч. VI, 64. Сега тук беше Стоян — влизаше, излизаше сутрин и вечер и беше като в своя къща, макар Султана да го държеше надалеко. Д. Талев, ЖС, 64. Очи му [на човека] имат право да изпитват онова, что е около него и, като го проумее, отива да мисли по-надалек. Д. Попов, СбРС (превод), 52. Само тъмни кипариси вееха над гробницата като крила на прилеп и разнасяха наблизо и надалек словата на онази, която спеше мрътва в саркофага. Н. Райнов, ВДБ, 98. Рано утром млад гидия / почва леко, / свири леко, а се чуе / надалеко. П. П. Славейков, ЕП I, 15. Изведнъж тя заплака и екът / на плача ѝ поде надалек, / че сега си отиде човекът! / Най-добрият човек! А. Германов, М, 9.See more