надалѐче -
- 1. надалече
- - Отивам/отида надалече
НАДАЛЀЧЕ и (съкр.) надалèч нареч. На голямо разстояние от някого или от нещо. Противоп. наблизо, наблизко.
Понякога се случваше мечката да иде надалече. Ем. Станев, ГЧ, 6. Той от старост не може да ходи надалеч, та повече тук си посядва. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 190. Пръсната по всички посоки — столицата безцеремонно пълзеше напред, газеше ливади и ниви надалече към Витоша. Г. Стаматов, Разк. I, 86. Къщата беше на високо място, можеше да се вижда надалеч и на всички страни. Й. Йовков, ЧКГ, 66. Глухо шушнат си горите, / песен в тях не чуй се веч, / пойни птички отлетяха, / отлетяха надалеч. Елин Пелин, ПБ, 65.See more◊ Отивам / отида надалече (надалеч). Прекалявам в постъпките, делата си или с приказките, думите си, като правя, осъществявам нещо в много висока степен или казвам повече, отколкото трябва. — Ти знаеш ли какво приказваш? — пламна и се наежи Тинко. — Знаеш ли, че мога и в съд да те дам.. — Дай ме! — .. Тинко съобрази, че отидоха доста надалече и тутакси помисли какво трябва да направи, за да спре тази крамола. Г. Караславов, СИ, 9-10. По-възрастните от тях ся обличат в дълги сукнени кюркове,.. Ергените отиват още по-надалеч; тие стават също ингилизи. З. Стоянов, ЗБВ I, 39.