надпрева̀рвам - първо лице, единствено число, сегашно време надпрева̀рваш - второ лице, единствено число, сегашно време надпрева̀рва - трето лице, единствено число, минало свършено време надпрева̀рваме - първо лице, множествено число, сегашно време надпрева̀рвате - второ лице, множествено число, сегашно време надпрева̀рват - трето лице, множествено число, сегашно време надпрева̀рвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време надпрева̀рвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време надпрева̀рвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време надпрева̀рваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време надпрева̀рваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време надпрева̀рвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение надпрева̀рвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение надпрева̀рващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие надпрева̀рващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие надпрева̀рващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие надпрева̀рваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие надпрева̀рващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие надпрева̀рващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие надпрева̀рващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие надпрева̀рващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие надпрева̀рващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие надпрева̀рвайки - деепричастие надпрева̀рвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие надпрева̀рвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие надпрева̀рвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие надпрева̀рвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие надпрева̀рвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие надпрева̀рвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие надпрева̀рвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие надпрева̀рвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие надпрева̀рвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие надпрева̀рван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие надпрева̀рвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие надпрева̀рваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие надпрева̀рвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие надпрева̀рваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие надпрева̀рвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие надпрева̀рваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие надпрева̀рвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие надпрева̀рваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАДПРЕВА̀РВАМ, -аш, несв.; надпрева̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. При движение — излизам по-напред от някого или нещо; изпреварвам, надминавам, задминавам, прeварвам. На Тодоровден селският ергенин Горан надпреварва всички коне със своя жребец. Г. Караславов, Избр. съч. II, 82. Стиснал конят с нозете си и бягал към града, като че ли вятърът искал да надпревари! Ст. Ботьов, К (превод), 30.
2. Успявам да извърша, да направя нещо по-бързо от някой друг или преди да го е направил друг; изпреварвам, преварвам. И аз уж се увирам около големците:.., па все гледаш, че другите ме надпреварват; а аз все зад метлата. Ал. Константинов, Съч., 204. Братя българи! Се да ви е на ума, че гърците, с които искаме да са сравняваме и да са надваряме, те са на изминали, надпреварили са на, и ний сме много назад останали от тях. Г, 1863, бр. 3, 17. надпреварвам се, надпреваря се страд.
НАДПРЕВА̀РВАМ СЕ несв., непрех. 1. При движение — състезавам се, съревновавам се с някого по бързина, стремя се да настигна и задмина някого, да изляза пред него. В морето .. се клатушкаше английски кораб, пристигнал преди няколко минути. Той беше обграден от лодки на араби, бедуини и суданци,.. Те крещяха и се надпреварваха кой да се качи по-рано на палубата. Ив. Планински, БС, 40. В парка има едно малко езеро.., по което младите янки се надпреварват с лодки. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 50. Той щял да си купи автомобил — да пропътува цяла България и да се надпреварва в състезанията за най-голяма бързина. М. Кремен, Б, 67. Тука всеки ще надбягам! / Да! Главата си залагам: / всички ще ви победя! / „Ех, бърборко е Боян. / В физкултурата, в играта / и в класа е мързелан!“. / Но се спуснаха със него / да се надпреварват те. М. Лъкатник, ВП, 58. // Обикн. мн. Стремим се бързо, без да се изчакваме един друг да изразим отношението, мнението си за някого или за нещо. Шишето на Цепенака обиколи всички и всички се надпреварваха да хвалят виното му. С. Северняк, ОНК, 103. Където бяха заклали свиня, имаше веселие до късна вечер — младите седенкуваха, по-старите пиеха вино и се надпреварваха да разправят ловни преживелици. А. Гуляшки, ЗВ, 27.
2. Меря силите, способностите, възможностите си с някого, за да изляза пред него, да го надмина в някаква работа, дейност или по качество, резултат; съревновавам се. Лопатката, с която пиша на пясъка, съм си издялкал самичек. Всички деца си правят такива лопати. И надпреварват се кой по-хубава ще си издяла. Т. Влайков, Пр I, 155. Той се надпреварваше по елегантност с депутата и час по час поглеждаше златния си часовник. Ем. Станев, ИК I, 498. Всички семейства се надпреварваха кое с по-хубави гозби и баници да нагости въстаниците. РД, 1950, бр. 214, 2. Секи е забележвал, че децата се надпреварват кой по-скоро и по-вярно да реши някоя гатанка, и твърде им е драго, когато им се удаде да я решат. ПСп, 1871, кн. 4, 116.