НАИВИТЀТ м. 1. Само
ед. Книж. Наивност. Има една прелестна простота в изпълнението на неогражданените, натуралните певци, един очарователен наивитет, една естественост, която прави народната песен истинска, непресторена, сочна, свежа и вълнуваща. Н. Хайтов, П, 291. Не можем да не изтъкнем онова странно съчетание у човека Будевска — мъдрост и наивитет, знание и много ум за съвет как да се постъпи при всички трудни случаи и забележителна лична неспособност да се справя с най-дребни спънки в живота. Ст. Грудев, АБ, 187. Героите [в пиесата] нямаха достатъчно ясна характеристика, но произведението носеше очарованието на детския наивитет и беше съвсем близко до светоусещането на детето. НК, 1958, бр. 6, 3.See more2. Жарг. Наивен човек; наивник. Моят брат е голям наивитет — каквото му кажеш — вярва го.
— Нем. Naivität.