накърнѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано
накърнѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
накърнѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
накърнѐна - единствено число, женски род, нечленувано
накърнѐната - единствено число, женски род, членувано
накърнѐно - единствено число, среден род, нечленувано
накърнѐното - единствено число, среден род, членувано
накърнѐни - множествено число, нечленувано
накърнѐните - множествено число, членувано
НАКЪРНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от накърня като прил. 1. Който не е пълен, цялостен, пълноценен, чиято същност, състояние са нарушени или увредени по някаква причина. „Той [Мидхат паша]