накъ̀свам - първо лице, единствено число, сегашно време накъ̀сваш - второ лице, единствено число, сегашно време накъ̀сва - трето лице, единствено число, минало свършено време накъ̀сваме - първо лице, множествено число, сегашно време накъ̀свате - второ лице, множествено число, сегашно време накъ̀сват - трето лице, множествено число, сегашно време накъ̀свах - първо лице, единствено число, минало несвършено време накъ̀свахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време накъ̀свахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време накъ̀сваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време накъ̀сваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време накъ̀свай - второ лице, единствено число, повелително наклонение накъ̀свайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение накъ̀сващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие накъ̀сващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие накъ̀сващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие накъ̀сваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие накъ̀сващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие накъ̀сващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие накъ̀сващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие накъ̀сващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие накъ̀сващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие накъ̀свайки - деепричастие накъ̀свал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие накъ̀свалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие накъ̀свалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие накъ̀свала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие накъ̀свалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие накъ̀свало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие накъ̀свалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие накъ̀свали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие накъ̀свалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие накъ̀сван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие накъ̀свания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие накъ̀сваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие накъ̀свана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие накъ̀сваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие накъ̀свано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие накъ̀сваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие накъ̀свани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие накъ̀сваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАКЪ̀СВАМ, -аш, несв.; накъ̀сам, -аш,
св., прех. 1. Късам докрай, напълно нещо или много неща на много парчета, на късове. Дафина сама се отпуща на канапето и дълго мисли. После скача изведнъж, отива до пианото, грабва каквито ноти има и ги накъсва нервно. Ив. Кирилов, Ж, 14. — От несъобразителност и глупост са накъсали жиците. Трябваше да им се забрани най-строго — горещеше се той. Ем. Станев, ИК III и IV, 443. Мита изнесе баницата, а пък Нонка я накъса на едри парцали. К. Петканов, ЗлЗ, 235.See more2. Бера, откъсвам определено количество от нещо (плодове, цветя и под); набирам. На тръгване баба Тертерка му накъса от градината чернокичест босилек и латинки. А. Каралийчев, В, 158. — Татко бе, може ли да накъсам малко цветя? П. Незнакомов, МА, 9. — Момчета бре, а се завтечете край вадата, ей там долу, дето се слягва в реката и накъсайте до двайсе-трийсе широки оманови листа — от черния оман, чухти ли? Ц. Гинчев, ГК, 73. Геркулес го [дракона] привардил като заспал, убил го с кривака си, накъсал прекрасни абълки и ги принесъл на Евристея. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 50-51. накъсвам се, накъсам се страд. накъсвам си, накъсам си възвр. от накъсвам във 2 знач. През нощта според Гергьовден те слазат доле на полето да си наберат гергьовденче, и да си накъсат клас от нивето. Т. Влайков, Пр. I, 265.
НАКЪ̀СВАМ СЕ несв.; накъ̀сам се св., непрех. 1. Ставам на късове, на части, на парчета; разкъсвам се. Яростта на стихията поотслабна, облаците се накъсаха. П. Бобев, ГЕ, 149. Един ден от юг повя топлият вятър. Натрупаният по клонките сняг нависна в копринени дантели, които се накъсаха и паднаха под дърветата. П. Бобев, ЗП, 80. Скоро оредялата върволица се раздължи, накъса се и раненият в лявото ходило Караджа напразно тичаше напред и назад да събира изоставащите четници. Ст. Дичев, ЗС II, 35-36.
2. Скъсвам се на много места; прокъсвам се. Платът се беше протрил и накъсал.