нама̀чквам - първо лице, единствено число, сегашно време нама̀чкваш - второ лице, единствено число, сегашно време нама̀чква - трето лице, единствено число, минало свършено време нама̀чкваме - първо лице, множествено число, сегашно време нама̀чквате - второ лице, множествено число, сегашно време нама̀чкват - трето лице, множествено число, сегашно време нама̀чквах - първо лице, единствено число, минало несвършено време нама̀чквахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време нама̀чквахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време нама̀чкваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време нама̀чкваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време нама̀чквай - второ лице, единствено число, повелително наклонение нама̀чквайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение нама̀чкващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нама̀чкващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие нама̀чкващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие нама̀чкваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нама̀чкващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие нама̀чкващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нама̀чкващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие нама̀чкващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие нама̀чкващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие нама̀чквайки - деепричастие нама̀чквал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие нама̀чквалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие нама̀чквалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие нама̀чквала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие нама̀чквалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие нама̀чквало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие нама̀чквалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие нама̀чквали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие нама̀чквалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие нама̀чкван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие нама̀чквания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие нама̀чкваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие нама̀чквана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие нама̀чкваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие нама̀чквано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие нама̀чкваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие нама̀чквани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие нама̀чкваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАМА̀ЧКВАМ СЕ, -аш се, несв.; нама̀чкам се, — аш се,
св., непрех. Жарг. Нахранвам се; накльопвам се.See moreНАМА̀ЧКВАМ1, -аш, несв.; нама̀чкам, -аш, св., прех. Разг. 1. Мачкам докрай много, голямо количество от нещо или всичко; изпомачквам, измачквам. — Затова ли вие така,..? — Нека вие, че да ни се махне веднъж от главата! — намачка дрехите Гана и строго го погледна. Ст. Даскалов, СЛ, 149. Намачкаха цял кораб грозде.
2. Мачкам докрай някого или нещо много или силно. Брат ми беше изстинал и трябваше да го намачкам по врата. Δ Намачках панталоните си. намачквам се, намачкам се страд. и възвр. Намачках се в колата, трябва да си изгладя полата.
НАМА̀ЧКВАМ СЕ несв.; нама̀чкам се св., непрех. За дреха, плат и под. — ставам на гънки, чупки; измачквам се, омачквам се, смачквам се. Дрехите са се намачкали в куфара. Δ Копринената ми блуза се е намачкала под полата.
НАМА̀ЧКВАМ2, -аш, несв.; нама̀чкам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Нацапвам, намацвам, изцапвам. Тоя вестник е до такава степен гнуснав, щото ние са боиме да не намачкаме ръцете си и оставяме го настрана. С, 1872, бр. 44, 348. Царот каза на алайките, кога ке си легнет керка му, да намачкаат катран по скалата, без да знает тая. Нар. прик., СбНУ ХIХ, 122. Одвай [едва] Марко тоа дочекало, / та ми зело една рогозина, / я намачка смола и катрана, / я завитка млада Ангелина, / я запали и ми я изгоре. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 103. намачквам се, намачкам се страд. и възвр.