наму̀сен - единствено число, мъжки род, нечленувано наму̀сения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член наму̀сеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член наму̀сена - единствено число, женски род, нечленувано наму̀сената - единствено число, женски род, членувано наму̀сено - единствено число, среден род, нечленувано наму̀сеното - единствено число, среден род, членувано наму̀сени - множествено число, нечленувано наму̀сените - множествено число, членувано
НАМУ̀СЕНО нареч. Намръщено, смръщено, навъсено, свъсено, начумерено, нацупено.
Сухата учителка намусено отведе настръхналите от студ деца. Елин Пелин, Съч. II, 19. Снежа мълчеше намусено. Настроението ѝ беше скършено. Л. Галина, Л, 20. Стори му се, че жените го гледат някак враждебно, намусено, дори в доверчивите очички на децата съзря мълчаливо учудване, упрек. А. Гуляшки, СВ, 200. Хрельо, с пламнало от горчиво презрение лице, изгледа намусено и трима ни. Ст. Чилингиров, ХНН, 111. ● Обр. На небето, което беше покрито с безчислени звезди, носеха ся един след други тънки, сиви облаци, пред които ясната луна намусено надничаше. В. Друмев, НФ, 73. Луната изгрява над Царевий връх. / Намусено Хрелевий замък стърчи. Ив. Вазов, Съч. II, 181.See more