намърся̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време намърся̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време намърся̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време намърся̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време намърся̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време намърся̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време намърся̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време намърся̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време намърся̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време намърся̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време намърся̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време намърся̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение намърся̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение намърся̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие намърся̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие намърся̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие намърся̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие намърся̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие намърся̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие намърся̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие намърся̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие намърся̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие намърся̀вайки - деепричастие намърся̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие намърся̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие намърся̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие намърся̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие намърся̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие намърся̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие намърся̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие намърся̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие намърся̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие намърся̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие намърся̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие намърся̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие намърся̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие намърся̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие намърся̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие намърся̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие намърся̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие намърся̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАМЪРСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; намърся̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. Направям нещо да стане мръсно, нечисто; измърсявам, омърсявам, нацапвам, изцапвам. — Мама пак ще ми се кара, че съм оставил манджата. — За да не ти се кара, сипи си в една чиния, колкото да я намърсиш — подучи го Борислав. Л. Галина, Л, 34-35. намърсявам се, намърся се страд. и възвр. При най-малката несполука от наша страна, тие, които гледаш да са прегръщат напреде ни, ще захвърлят пушката,.. Друга е работата, когато са намърси селото им с няколко трупове. З. Стоянов, ЗБВ II, 27-28.See moreНАМЪРСЯ̀ВАМ СЕ несв.; намърся̀ се св., непрех. Ставам мръсен; измърсявам се, омърсявам се, изцапвам се. Блузата ми се е намърсила, трябва да я изпера.